На 18 юни се навършва една година, откакто батискафът "Титан" изчезна по пътя си към историческите останки в северната част на Атлантическия океан. След петдневно издирване, което привлече вниманието на целия свят, властите съобщиха, че подводният апарат е бил унищожен и всичките петима души на борда са загинали.
Трагедията породи опасения дали "Титан" не е бил обречен на гибел поради нетрадиционния си дизайн и отказа на създателя му да го подложи на независими проверки, които са стандартни в индустрията.
Бреговата охрана на САЩ бързо свика разследване на високо равнище, но официални лица казаха, че то отнема повече време от първоначално определения 12-месечен срок. Планираното публично изслушване за обсъждане на заключенията няма да се състои поне още два месеца.
Междувременно дълбоководните изследвания продължават. Базираната в Джорджия компания, която притежава правата за изваждане на предмети от "Титаник", планира да посети потъналия океански лайнер през юли с помощта на дистанционно управлявани плавателни средства.
Милиардер от Охайо, който се занимава с недвижими имоти, каза, че прави планове за пътуване до потъналия кораб с подводница за двама души през 2026 г.
Множество изследователи на океана изразиха увереността си пред Асошиейтед прес, че подводните проучвания могат да продължат безопасно в свят след случилото се с "Титан".
"Научната общност желаеше да се спусне в океана. Не съм забелязал промяна в желанието й да навлезе в океана и да го изследва", каза Грег Стоун, ветеран в океанските изследвания и приятел на Стоктън Ръш, който управляваше "Титан" и загина при имплозията.
Компанията "Оушън Гейт", съоснована от Ръш, която притежаваше подводния апарат, преустанови дейността си в началото на юли. Неин говорител е отказал коментар.
Освен Ръш, при имплозията загинаха двама членове на известно пакистанско семейство - Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сюлеман Дауд, британският авантюрист Хеймиш Хардинг и френският експерт по "Титаник" Пол-Анри Наржоле.