По думите му, причината нещата в България да не вървят е, че никой не го интересува какво се случва извън самия него, като това важи за обществото, като цяло, за сектор култура, в частност, и особено много за политиците. „Забелязал съм по времето, когато бях в министерството, че най-важната задача на политиците е да оцелеят. Извинявам се, но ако това е нашата задача, тогава къде остава задачата за развитието на обществото и на държавата? Това, което на мен ми липсва, е критична маса хора, които да искат развитието на обществото и на държавата“, посочи Тодоров и каза, че за него надеждата е в младите хора.
„Виждам все повече осъзнати хора, които разбират къде са проблемите. Хора, които не са ги учили къде са проблемите, те го разбират интуитивно. И ми се иска да повярвам, че в един момент тези млади хора ще кажат: „Окей, баста, не може повече да се върви в тази посока!“. Така че моята голяма надежда е в тях, защото онези, които в момента са горе, сякаш са се уморили“, обясни Найден Тодоров, допълвайки, че в това е и смисълът на демокрацията и мандатността - когато човек се умори, на негово място да дойде някой, който има ентусиазъм.
„Аз виждам много уморени хора в много области в България, които във времето не са виждали развитие. Тези хора или трябва да получат някаква мотивация, за да продължат напред, или да намерят хора, които имат тази мотивация и те да продължат. Защото, каквото и да си говорим, демокрацията означава, че обществото се развива отдолу нагоре, а не отгоре надолу. Нашите политици в момента са отражение на нашето общество, което е уморено и няма мотивация“, каза маестро Тодоров.
Самият той търси в работата си хора с ентусиазъм и мотивация, защото дори да не са най-добрите в момента, ако са мотивирани, те ще станат най-добрите. „Един човек, колкото и да е добър, ако вече е загубил своята мотивация, той няма развитие за себе си, няма развитие и за всички онези, които разчитат на него. Аз самият за себе си, в музиката, съм намерил един много интересен работещ модел. Както се случва с повечето хора, когато дневните проблеми станат прекалено много, започват да тежат и човек спира да се развива и да развива това, за което се бори. Това, което правя в тези моменти, е да се махна. Отивам някъде другаде, за да се успокои този мой мозък. Отивам в градове, в които класическата музика е силно развита, слушам концерти или оперни спектакли, които са на ниво, за което ние все още можем да мечтаем. И се връщам отново зареден“, обясни Найден Тодоров.
По думите му този модел е измислен и се прилага отдавна, много университети по света прилагали правилото за така наречената година „сабатикал“ или "седмата година". Тогава на преподавателите им се давала свобода да правят каквото искат - да почиват или да отидат да работят на друго място и в същото време да получават заплата.
„Защо? Именно за да избягат от рутината, която през годините се натрупва в тях. Така ще се върнат отново свежи, ентусиазирани, желаещи да постигнат нещо с младите хора. И ако забелязвате, всяка моя втора дума е млади хора и мотивация. Аз вярвам, че точно от това имаме нужда, за да тръгнем напред - мотивирани млади хора“, каза още Найден Тодоров.
Диригентът е във Враца за репетиции със Симфониета Враца за концерта „Инфлуенсъри, учители“ на 27 ноември.