Имерсивна изложба за Антарктида може да вдъхнови децата да се занимават с наука, каза за БТА режисьорът Йордан Михайловски

Имерсивна изложба за Антарктида може да вдъхнови любознателност у децата и желание да се занимават с наука, каза в интервю за БТА режисьорът Йордан Михайловски.
Йордан Михайловски е режисьор, сценарист и продуцент и тази година е част от 34-тата българска антарктическа експедиция. Той е тук с проект за създаване на имерсивна изложба, която да бъде разглеждана с очила за виртуална реалност и да пресъздава усещането да си на Антарктида.
В интервю за БТА Михайловски разказа, че идеята за представяне и "сближаване" на българските антарктически експедиции до хората, е възникнала на семинара "Креатек" в Китай през 2025 г., който е насочен към интегриране на нови технологии в изработката на културни продукти. Тогава той се замисля за имерсивни изложби. Целта му е първата изложба да бъде посветена на българската гордост - на Освобождението, спортните ни успехи или пък на научните ни постижения. Така се спира на Антарктида и научния принос на българските антарктици към българската гордост.
"Исках да разчитам и да се възползвам от чувството за принадлежност на българина към родината, държавата, общността и т.н., както и от гордостта към нашата история или успехи. (...) Вече имаме няколко експедиции (на Антарктида), имаме наша почва, имаме създадена инфраструктура и разширяваме както българската, така и световната научна общност с откритията, които са направени тук", обясни той.
Неговата работа се състои в това да сканира интериора на базата, като новата лаборатория, параклиса, музея, но и кадри от битовия, всекидневния живот.
"Под „сканирам“ имам предвид да използвам устройство, което улавя светлина, фотони от повърхности. Може да се ползва за интериор и то създава триизмерен модел на обема на даденото пространство. След това с камера правя висококачествени снимки – 4K, 6K, тоест с добра резолюция – така че да се хване текстурата и цветът на обекта, който сканирам", отбеляза Михайловски.
Скенерът има четири камери, които обхващат почти 180 градуса, така че да има върху какво да се наложат висококачествените снимки. Този материал няма се вижда от зрителя, а се използва, за да се маркират точките по повърхността на обектите. След това висококачествените снимки се налагат отгоре от различни ъгли, така че да се постигне фотореализъм. Последният етап е заснемане с камера за 360-гадусови снимки.
"Крайният продукт ще бъде изложба, която да бъде представена на SCAR – конференция за научни полярни изследователи. Тя ще бъде в България, през 2028 година ще бъде в София. Това е международна конференция и най-голямата в света, провежда се на всеки две години. (...) Целта ми е да представя проекта там. Как точно ще изглежда – не знам какво реално ще се случи, но си го представям така: да сложа един голям контейнер пред НДК, да има индустриално усещане, и хората да влизат вътре и с VR очила да се разхождат в лабораторията, да се разхождат по плажа, по ледника, на кораб, да видят пътя дотук", посочи Михайловски.
Също така той планира да включи истории от пътя до Антарктида, спирайки се на ключови исторически моменти, като построяването на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" и първото плаване на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий".
Режисьорът предвижда развитие на изложбата и след като тя бъде представена през 2028 г.
"В зависимост от това как може да се развие, бих я поставял в природонаучни музеи. Или, ако вариантът с контейнера работи реално, може да се вземе самият контейнер, защото вътре може да държим температурата да не е ниска и да е още по-въвличащо. Бих го поставял в областни градове, в центъра – пътуваща изложба", обясни той. "Тоест това, освен изкуство, е по-скоро архив и социално информиране".
Изпълнението на проекта ще се осъществи през 34-тата и 35-тата българска антарктическа експедиция. 
"Тази година е хубаво да успея да направя нещо по-малко, нещо като прото-вариант, което да е само с VR очила, и да обиколя някакви природонаучни музеи. Така ще видя как реагират хората, ще мога да се напасна спрямо тях", отбеляза Михайловски и допълни, че на този етап вече е разговарял с различни музеи в Благоевград, Търново, Бургас и София за представяне на изложбата.
Той разказа още, че при налично финансиране би разширил проекта и след като имерсивната изложба бъде представена за първи път. 
"Бих искал да отида и до 0 градуса на континента, тоест до самия Южен полюс, за да взема оттам кадър, защото е зрелищно. По-скоро да покажа как изглежда „нулевия градус“ – да добавя нещо, което да привлича хората: „Елате да видите“. И като дойдат (чрез изложбата) заради „нулевия градус“, ще разберат повече за позитивните ефекти и за годините труд, които са положени, за да бъде базата толкова полезна, колкото е", обясни той.
Той се надява изложбата у да постигне две цели - да има позитивно влияние върху набавянето на още средства за експедицията и да развияе любознателност у деца и ученици. 
"Надявам се изложбата да има такъв позитивен ефект: млади ученици да се вдъхновят и да започнат да се занимават с наука", заключи той.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.