Мецосопраното Денис Грейвс се сбогува с оперната сцена след 40-годишна кариера

Американското мецосопрано Денис Грейвс пя за последен път на сцената на „Метрополитън“ опера в края на януари и по този начин сложи символичен край на своята 40-годишна кариера.
„Милиони американци се пенсионират всяка година и в много отношения аз съм точно като тях. Време е за повече почивка и игри с внуците, а аз имам двама“, написа 61-годишната певица по повод оттеглянето си в открито писмо, публикувано в „Ню Йорк таймс“. 
Последното представление на Денис Грейвс в „Метрополитън“ опера бе „Порги и Бес“ на Гершуин, в което тя изигра малката роля на Мария, собственичка на заведение за хранене. Любопитно съвпадение, тъй като първият й професионален договор за спектакъл е точно „Порги и Бес“ в Тълса, щата Оклахома.
Преди началото на второто действие Питър Гелб, генерален мениджър на „Метрополитън“, припомни успехите на мецосопраното и й връчи плакет в знак на признание, че е един от „изключителните артисти на операта“.
„Питър, знаех, че ще заплача“, каза тя с треперещ глас, заобиколена от актьорския състав на операта и сред дългите аплодисменти от препълнената зала, пише „Ню Йорк таймс“. 
Емоционален финал на една кариера, която за малко да не се осъществи. Когато Грейвс е на 24 години, лекарят й казва, че няма да може да пее повече. Това се случва само три години след професионалния й дебют в операта в Тълса. 
„Той откри, че имам сериозен дисбаланс в щитовидната жлеза, който причиняваше сериозни проблеми“, разказва Грейвс пред „Ню Йорк таймс“.
За щастие, лекарят се е заблудил. Година по-късно Грейвс се явява на прослушване за „Кармен“ в операта в Хюстън и е избрана за ролята на Мерседес. През следващите 38 години тя преодолява здравословните си проблеми – щитовидната жлеза, кръвоизливи в ларинкса, главоболия – и се превръща в една от най-добрите оперни певици.
Грейвс ще бъде запомнена най-вече с двете емблематични за нея главни роли като Далила в „Самсон и Далила“ на Сен-Санс и особено в „Кармен“ на Бизе, която изпълнява при дебюта си в Метрополитън“ опера през 1995 г. 
Към този момент тя вече е достатъчно голяма звезда, за да бъде представена в предаването на Си Би Ес „60 минути“, където водещият казва: „Това е резултатът, когато кураж, дисциплина, талант и красота се съчетаят в едно щастливо стечение на обстоятелствата.“
На Грейвс обаче не й харесва, че я свързват толкова силно с Кармен. „Това е проблем за кариерата ми. Искам хората да идват в театъра, защото аз пея, а не защото е „Кармен“, споделя тя преди години и припомня случай, когато играе в „Ковънт гардън“ с Пласидо Доминго в популярната опера на Бизе.
Заради големия интерес към спектакъла на площада има екран, излъчващ представлението, и след края му Доминго предлага: „Денис, да излезем навън и да благодарим на зрителите“. „Излязох и хората казаха: „Кармен, Кармен, ела да ми подпишеш програмата и да си направим снимка.“ А когато той се появи, те казаха: „Пласидо, Пласидо“.
Другата болка на Грейвс е свързана с цвета на кожата й. Тя не иска да се акцентира, че е чернокожа певица.
„Да, когато вляза през вратата, това е, което виждате: чернокожа жена. Това съм аз, това е моята същност. Проблемът ми е, че никой не казва „бялото сопрано Ерин Морли“, но почти всички казват „чернокожото сопрано Денис“.
Грейвс е отгледана от самотна майка в югозападната част на столицата Вашингтон. Започва да пее още в ранна възраст, защото майка й я моли да забавлява другите деца, докато се прибере от работа.
Грейвс винаги е живяла във Вашингтон и е запазила връзка с корените си. През годините родният й град се обръща към нея в трудни моменти. Тя изпя America the Beautiful и The Lord’s Prayer в Националната катедрала във Вашингтон след атаките от 11 септември 2001 г. и American Anthem на Джин Шиър на погребалната служба в Капитолия за Рут Бадер Гинсбург, член на Върховния съд на САЩ, дългогодишна почитателка на операта и нейна приятелка.
Мецосопраното споделя пред „Ню Йорк таймс“, че й остават още няколко скромни участия в концерти, но вече се пренасочва към живот, посветен на режисирането и ръководенето на фондацията „Денис Грейвс“, посветена на социалната справедливост и изкуствата. 
„Много хора ми помогнаха – госпожа Гроув от началното училище, която каза, че имам красив глас и ми даде безплатни уроци по пеене; моята учителка по пеене в колежа, а след това и в Консерваторията в Ню Инглънд, Хелън Ходам, която ме обичаше безумно и седеше на първия ред до майка ми при дебюта ми в „Метрополитън“ опера преди 30 години“, написа Грейвс в откритото си писмо по повод слизането от сцената.
„Не си тръгвам с празни ръце. Сърцето ми прелива от благодарност и любов. Тръгвам с прекрасни спомени, чудесни приятелства, самосъзнание, физическа и психическа издръжливост и дълбока любов към това прекрасно изкуство. И с осъзнаването, че е дошло времето“, обобщава Денис Грейвс.