Институции, образователни асоциации и неправителствени организации представиха позициите си за законопроектите за езиковата интеграция в училище

Представители на институции, образователни асоциации и неправителствени организации изразиха позициите си по внесените законопроекти, свързани с езиковата интеграция в училище по време на днешното заседание на Комисията по образованието и науката в парламента.
От името на мюсюлманското изповедание в България началникът на отдел „Образование" в Главното мюфтийство Амир Фелети каза, че подкрепят изучаването на предмет, свързан с религията и добродетелите. Той изрази готовност да участва в обсъждането на техническите детайли по бъдещата му реализация. Амир Фелети посочи, че в Ислямския институт в София се подготвят специалисти, които биха могли да преподават предмета.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов заяви, че организацията подкрепя законопроектите най-вече в частта за езиковата интеграция. Той обаче смята, че не трябва да се бърза с прилагането на разпоредбата и е необходимо да се осигури време за изготвяне на диференцирана методика и за квалификация на широк кръг учители, не само на началните. „Ученето на език не е подкрепа. Това е сериозно учене, много сериозен труд, за да се усвои един втори, трети или четвърти език", каза Стаматов. Той настоя да се прецизира кой ще извършва оценката за повтаряне на клас, за да не се превърне тя в санкция, каакто и да има яснота за диференцираното финансиране на езиковата подготовка.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров подкрепи законопроекта, като посочи, че години наред темата не е обсъждана открито заради опасението, че говоренето за владеене на български език ще бъде възприето като дискриминация. По думите му българската образователна система е сред най-подкрепящите в Европа, но подкрепата има ефект, само ако детето желае да я приеме. Александров също смята, че трябва да се прецизира кой определя повтарянето на клас и изрази убеждение, че учителите биха прибегнали до тази мярка като последна.
Програмният директор „Образование" в УНИЦЕФ България Мария Янкова приветства мерките за езикова подкрепа и настоя за разработване на специализирана методика за преподаване на български език, особено за децата, за които не е майчин. Тя акцентира върху необходимостта подкрепата да започва максимално рано и обърна внимание, че част от децата остават извън обхвата заради критерии за прием, сред които е изискването за работещи родители. Янкова предупреди и срещу риска от създаване на сегрегирани класове. „Повтарянето на клас по-скоро демотивира учениците и е предпоставка за етикетиране на децата", отбеляза тя.
Директорът на програма „Образователни възможности и постижения" във фондация „Тръст за социална алтернатива" Огнян Исаев посочи, че работата по темата продължава от години без реално движение напред, а всяка изгубена година е пропусната възможност за подкрепа на децата. „Въпросът вече не е дали трябва да има подкрепа за овладяването на български език, а как тази подкрепа да се случи", каза Исаев. Той отбеляза, че за децата, които в домовете си говорят друг език, българският е втори език и за преподаването му е нужна адаптирана методика, а не същият подход, който се прилага и в редовния час.
Директорът на столичното 134. СУ „Димчо Дебелянов" Весела Палдъмова-Ковачева обърна внимание, че в българското училище липсват ясни и устойчиви механизми за прилагане на взиманите решения. По думите ѝ проблемът с владеенето на български език не се свежда само до уязвимите групи, а е видим на всички нива, включително в университетите и при националното външно оценяване. Тя предупреди, че ако законите останат само на хартия без ясни указания към учителите, промените рискуват да се превърнат във формализъм.
Председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на частните училища Мария Каменова отбеляза, че организацията подкрепя реформата и модернизацията. Тя предложи законопроектите да бъдат разгледани като цялостна система - правна уредба, механизми за прилагане, обучение на преподаватели и стандартизирани инструменти. Според нея частното образование сред учениците с нужда от езикова подкрепа преобладават деца на завръщащи се българи и на мигранти. Каменова обърна внимание и на децата, които вече са в системата и не владеят добре български език, включително с оглед на националното външно оценяване.
По време на дискусиите участие взеха и представители на бизнеса и творческите среди. Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) Марио Милев подкрепи езиковата интеграция и предложи разпоредбите в трите законопроекта да бъдат обединени. Иван Русев от Българската асоциация за иновации и технологии постави икономическия аспект на образованието и застъпи подкрепата пред санкциите. Режисьорът и преподавател Николай Михайлов и основателят на дизайн бизнеса Ralev.com Маргарит Ралев обърнаха внимание на достъпа на професионалисти от бизнеса до училищата, както и на качеството на учебниците и учебните материали.