Историята не е математика, не е физика, нито химия, там няма верен сбор, каза проф. Мартин Иванов

Проф. Мартин Иванов каза за БТА, че акцентът в книгата му „Бившите хора“ на концлагерна България“ е поставен върху личните свидетелства и личните преживявания. Както и в други страни, примерно при историята на Холокоста, тя не може да бъде разказана в дълбочина през официалните документи, като на българската Държавна сигурност или пък на германските служби, добави проф. Иванов.
"Много е важно преживяването на отделните хора, как те са изпитвали и как са се борили с житейските проблеми, пред които се изправят. Струваше ми се, че е много важно най-сетне да дадем думата на тези хора, които са мълчали принудително и обяснимо може би в някакъв смисъл 45 години до 1989 г. и необяснимо след това до наши дни. Минаха три десетилетия, през които ние българите някак си не намерихме достатъчно сила и смелост да се заровим не само в техните съдби, но и изобщо да оценим в дълбочина този исторически период, през който са минали нашите баби, дядовци, и нашите родители", коментира проф. Иванов.
Той поясни, че е направил всичко възможно, за да даде думата на колкото се може повече хора да разкажат историите си, да споделят чувствата си, преживяванията си. По думите му ние имаме остаряло разбиране, което според него е невярно и цинично, а именно, че историята би могла да бъде абсолютно обективна. 
"Историята не е математика, не е физика, нито химия, там няма верен сбор. Там имаме множество лични истории, които са приплетени помежду си и в зависимост от контекста те могат да бъдат разчетени по различен начин. Затова е добре да имаме по-широко познание, повече случаи да бъдат изследвани, за да можем да имаме една по-пълна картина. Това се опитах аз да събера. Започнах преди десетина-дванадесет години, след което се наложи да изоставя този проект заради някакви кариерни промени при мен, и като се върнах към темата през 2020 г., вече за интервюта беше много късно. Хората вече бяха или физически много болни, или си бяха отишли от този свят. Заради това минах на втория възможен вариант - да събера всички или голяма част от мемоарите, дневниците, спомените в един общ разказ, давайки думата на тези хора, които са имали една нерадостна съдба", отбеляза проф. Иванов.
Той каза още, че тази книга, която е написал, е отвъд основните му занимания със стопанска и със социална история. По думите му в нея има едно морално предупреждание към хората. "Много забравихме днес какво се е случило. Отидоха си онези поколения, които помнеха Втората световна война, днес като че ли всичко изглежда като компютърна игра, всичко изглежда допустимо и възможно", допълни проф. Иванов.
На въпрос на репортер на БТА по какво концлагерите в България и в частност този в Белене, си приличат с останалите от XX век в СССР, Германия и в останалите страни в Европа, авторът на книгата „Бившите хора“ на концлагерна България“ отговори, че е следван един общ модел на довеждането на човешкото същество до животинско ниво. "Има пълно отнемане на права, без никакво обяснение. Хората, които са изпращани в лагерите, са пращани без присъда. Очевидно, че те са изпращани там само по доноси и подозрения, заради социален произход, защото бащите и майките им, бабите или дядовците им са били еди-какви си, притежавали са нещо или са работили нещо. Тази вина се наследява от поколение в поколение и тези хора минават през лагерите само по тази причина. Дали критерият ще бъде класово идеологически, както е в България и съветския случай или пък расов, както е във фашистка Германия, няма особена разлика. Различни групи са основните репресирани, но като цяло тези лагери не са много по-различни", добави проф. Иванов.
Той коментира, че по книгата е работил близо десетилетие, с прекъсвания, като по думите му не е успял да достигне до всички публикувани спомени, мемоари и дневници, защото много от тях са малки, самиздатски издания, които дори не фигурират в каталога на Националната библиотека. "Едва сега, когато обикалям и представям книгата, идват хора, които ми ги подаряват. Случвало се е хора, които прочитат книгата, да се свързват с мен и да ми казват, че съм описал тяхната съдба или тази на родителите им. Има някаква типологична сходност, която се надявам в тези 309 житейски истории успяваме да уловим. Като цяло мисля, че голямата картина може да бъде намерена", отбеляза авторът на книгата „Бившите хора“ на концлагерна България“.
Той каза още, че българското общество не е информирано в достатъчна степен за престъпленията на комунистическия режим и това се дължи на общата ни неисторичност. "Ние уж сме много горди с 13-вековната си история, уж си татуираме Ботев и Левски по различни интимни части на тялото, но когато настъпи празникът на Ботев или на Левски, наместо да отидем до паметниците, наместо да се замислим какво се случило и какво отбелязваме или поне вкъщи да поговорим с децата си, се насочваме към гръцките курорти, пясъците и моретата, някак си много потребителски приемаме историята, не се задълбочаваме в нея. Ние дори не познаваме своята собствена фамилна история. Колко са българите, които могат да назоват своите прапрабаби и прапрадядовци? Ние не знаем откъде произхождаме, не се интересуваме. Вижте и семейните ни гробища, в какво са се превърнали. Заради това ми се струва, че под този общ знаменател минава и липсата на интерес към този период", каза проф. Иванов.
Той подчерта, че го има и другият момент, че когато говорим за "бивши хора", от другата страна има и "наши хора". "Когато те изгонят от дома ти, някой влиза в него, някой заживява там, в чаршафите ти спи, яде с приборите ти, някой живее и си почива на твоето канапе. Тези хора трудно могат да определят този период в негативен смисъл. Поради това раздвоение на историята и малката историческа дистанция, този исторически период е все още обект на сериозни идеологически борби и противоборства и когато масата не се интересува от миналото, а само на декларативно ниво, е много податлива към всякакви манипулации, а сега има и откровена пропаганда", каза проф. Иванов.
На въпрос на репортер на БТА какво трябва да направят институциите, политиците, историците, медиите и гражданското общество, за да има по-добра информираност за престъпленията на властта, свързана с комунистическата идеология и социалистическата държава в България, проф. Иванов отговори, че хората трябва да научат тези неща, че трябва да бъдат учени в училище, трябва да бъдат разказвани в различни телевизионни студиа. Той припомни че при първото представяне на „Бившите хора“ на концлагерна България“ в София, Захари Карабашлиев е казал, че вина за мълчанието носят и писателите, не само историците. Проф. Иванов отбеляза още, че Теодора Димова е написала книга за Народния съд, но по думите му, като цяло книгите не са достигнали до масовия български читател и не са променили масовото съзнание.
Както БТА съобщи, проф. Мартин Иванов ще представи в Шумен на 3 април книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“ в Регионалната Библиотека "Стилиян Чилингиров". Представяне на изданието беше организирано в троянската галерия през месец март тази година. Представяне на книгата беше организирано на 7 февруари 2024 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Представяне на „Бившите хора“ на концлагерна България“ през миналата година имаше и в Ямбол.