Италианският философ Джорджо Агамбен показва по-малко познатото си лице в книгата "Пилат и Иисус", каза Тони Николов

Италианският философ Джорджо Агамбен показва по-малко познатото си лице в книгата "Пилат и Иисус", каза философът и журналист Тони Николов при представянето на тома тази вечер в столичния книжен център „Гринуич". Той беше модератор на събитието, в което участие взеха писателката Теодора Димова, проф. Владимир Градев, философът, психолог, преводач и писател Валентин Калинов.
Представянето на книгата премина като дискусия, посветена на автора и възгледите му, представени в "Пилат и Иисус".
„Агамбен е признато име в съвременната хуманитаристика и е един от най-големите съвременни философи, но тази негова книга е различна. Има и друг Агамбен, когото по-малко познаваме и за когото по-малко се говори", каза Николов. "Пилат е една от най-ембелематичните фигури в Евангелието, макар че в тази книга се твърди, че той е най-откроеният индивидуализиран персонаж с всичките си недостатъци, колебания и дори глупости. След като преведох и прочетох книгата, изведнъж провидях една много сложна задача. Когато четете тази книга, ще се изправите пред едно голямо предизвикателство - да се види отново онази голяма криза на историята в разлома на времето и вечността, касаеща най-големия процес в историята - осъждането на Спасителя“, отбеляза още той.
„За Пилат знаем, че е бил много враждебно настроен спрямо юдеите, както и те към него. Агамбен, освен евангелието на Йоан, споменава и две други евангелия - на Петър и на Никодим. В това на Никодим присъства цял цикъл за Пилат. В целия разказ за съда на Пилат се среща, с натрапчива настойчивост, глаголът paredoken (предаде). Може да се каже, че ключовото събитие в Христовите страсти е предаването", отбеляза Теодора Димова. "Първо Юда с целувка предава Иисус на юдеите, после юдеите предават Иисус на Пилат, а накрая на съдебния процес Пилат предава Иисус на разпване. Това предаване има голямо значение от богословска гледна точка, защото то първо се е случило на небесата, първо Бог е отдал своя син на света, а след това светът предава Неговия син за разпване", каза писателката. Според нея "основната цел за написването на тази книга се явява към нейния финал, след като многократно Пилат се опитвал да избегне съдебния процес над Иисус, да не бъде осъден, да не произнася присъда, след като е заповядал да бъде бичуван и е смятал, че след това наказание юдеите ще бъдат удовлетворени и той ще може да го пусне на свобода".  И добави: "След всичко това в Евангелието на Йоан се казва, че Пилат изведе навън Иисус и седна на съдището. Тук Джорджо Агамбен приема, че използваният глагол е възвратен и по-точният превод е, че Пилат е извел Иисус и го е сложил да седне на съдището. Така буквално Иисус става съдията“.
„Книгата ни представя един друг Агамбен, който не е по-малко важен, не по-малко интересен и не по-малко радикален от онзи образ, който сме си създали, след всичките години на усилия да популяризираме философията, която принадлежи на най-влиятелния и известен италиански философ, ако не броим Джамбатиста Вико", каза философът, психолог, преводач и писател Валентин Калинов. Той отбеляза, че книгата от една страна е нова за българския читател, защото открива Агамбен като религиозен философ, но от друга страна авторът е истински. "Все същият, който се провокира, в продължение на над 20 години, от една голяма тема -  за отношенията между човека и закона. Когато го откриваме в това му ново амплоа, виждаме Агамбен заедно с неговите изконни теми и най-скъпи до него мисловни провокации за тайнството на закона, темата за присъдата и процеса", допълни Калинов. Според него това са темите, които  съпътстват Джорджо Агамбен в по-голямата част от неговото творчество. "В „Пилат и Иисус“ той го прави на сцената на религиозното предание по изключително виртуозен начин“, каза още Валентин Калинов.
„Бих казал, че Агамбен има специфика на философ, който има месиански темперамент. Той търси навсякъде критичния миг на прекъсването и неговите освобождаващи възможности. При Агамбен се наблюдава един теологически обрат в мисленето му", е мнението на проф. Владимир Градев. "Джорджо Агамбен схваща месианското прекъсване на хода на историята не като дело на човешка политическа сила, а като християнската традиция и вярата, че Иисус е Христос – Месията. Книгата е фасцинираща за четене, но не е лесна. Агамбен си поставя за цел да разбере дали светската власт и юридическият ред са част от спасението, което носи Месията“, обобщи той.