Регионалната библиотека в Смолян отбеляза 120 години от рождението на художника Анастас Стайков


Творби на Анастас Стайков, статии за неговите първи изложби през 20-те и 30-те години на миналия век са  показани в изложба в Регионалната библиотека в Смолян, посветена на 120 години от рождението на художника. Експозицията проследява творчеството на художника, чиито платна се считат за най-живописния портрет на Родопите.
Наред с репродукции на емблематични творби на Анастас Стайков –„Родопски махалчинки“, „Автопортрет“, „Майка бърка качамак“, в изложбата са представени и две картини на художника от фонда на библиотеката – „Триград“ и „Родни къщи“. Презентация на библиотеката проследява творчеството на живописеца, роден на 21 май 1905 г. в Смолян. Акцент в експозицията е „Родопска сватба. Мома се с рода прощава“.  Посетителите отново могат да видят картината в цялата ѝ прелест, показана в Художествената галерия в Смолян след реставрация, посочи Величка Христова, библиотекар.  До реставрацията на платното се стигна, след като бе намерено преди години в лошо състояние, съхранявано в помещенията на университетски филиал в Смолян. Идеята за „Родопска сватба“ се ражда през 1950 г., а през 1958 г. Стайков я завършва, обяснява Христова. По думите ѝ като модели на картината художникът рисува съпругата си Ралица, дъщерята Мария и хористи от самодеен ансамбъл в Райково. Историята на творбата е свързана с отрицателна критика от фигури от СБХ, което в онези години е равнозначно на отричане на стойността на творбата. Художникът Георги Попов е казал, че картината не е достигнала своята цел, не е достоверна и я отричат, а Стайков не я излага повече, допълва Величка Христова.
Вестникарски публикации от 1921, 1928 и 1936 г. показват оценките за яркия талант на младия Анастас Стайков. „В картините на Стайкова липсва суетността, модното на днешното болно време светско, фалшиво, неестествено, с примамките и на еротика. Напротив, у тях и от тях лъха само чистота, естественост, прибраност и вдълбочаване в духа и разума, съчетано с най-красивото и величественото в природата“, пише в сп. „Родопски преглед“ от 1933 г. „Чедо на дивната планинска природа, където духът и умът на човека се издигат по-близо до Бога, а остават по-далеч от световния шум, суетност и нищета, Стайков внася в областта на родното изкуство не само безспорните си дарования на художник с голямо бъдеще, но и чувствата на фанатична обич, привързаност и познаване на китните, омайните по своята красота разни кътове от нашето отечество“, е написано журналистическата оценка от преди близо век.
При съставянето на изложбата са използвани източници и документи от Държавен архив – Смолян. Във фондовете на Регионалната библиотека се съхраняват свидетелства за видни личности и творци на Смолян и Родопите, като част от материалите вече са дигитализирани и достъпни на интернет сайта, информира Величка Христова.

София

H₂AI: Водата мисли дигитално – инженерите пишат бъдещето

На 18 ноември 2025 г. от 13:00 ч. зала 224 в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) ще се...

Ню Йорк

Картина на Климт може да бъде продадена за 150 милиона долара на търг на "Сотбис"

Картината на австрийския художник символист Густав Климт, озаглавена "Портрет на Елизабет Ледерер", ще бъде предложена на търг на аукционна къща...

София

Министерството на образованието инициира дискусия за ограничаване на социалните мрежи за деца

Министерството на образованието и науката (МОН) организира национална кръгла маса на тема „Необходими ли са ограничения за достъпа на деца...

Добрич

Спектакълът „Малкият принц” е новото заглавие в репертоара на Държавен куклен театър „Дора Габе” в Добрич

Спектакълът „Малкият принц“ е новото заглавие в репертоара на Държавен куклен театър „Дора Габе” в Добрич. Той ще бъде за...

София

Театър „София“ отличи пет пиеси в осмото издание на конкурса за съвременна българска пиеса

Театър „София“ отличи пет пиеси в Осмия явен конкурс за написване на съвременна българска пиеса. Това обяви директорът на театъра...

Париж

Музиката, генерирана от изкуствен интелект, е почти невъзможна за разпознаване, показва проучване

Различаването на музика, създадена изцяло от изкуствен интелект (ИИ), от музика от подобен жанр, но сътворена от хора, става почти...