Припомнят, че това е четвърти проект с фокус върху съвременната германска фотография след представянето на Сибиле Бергеман (2022), Барбара Клем (2023) и Хелга Парис (2024).
Кураторът Матиас Флюге на 12 септември ще направи тур за изложбата, рефлектирайки върху фотографското наследство на Вюст.
„Творчеството на Улрих Вюст започва да привлича вниманието през 80-те години на XX век предимно с многобройните градски пейзажи, заснети из различни места в Германската демократична република (ГДР). Тези изображения показват белезите от Втората световна война и неудържимия упадък на историческата архитектурна тъкан. В центъра на фотографските му интереси обаче стоят абсурдите в градската среда, които произлизат както от немарливост и невежество, така и от безпричинно разрушаване и неконтролирано застрояване. Така, с помощта на фотоапарата си, Вюст развива собствен визуален подход за критика на архитектурата. И днес погледът му не е изгубил остротата си. Позицията на Вюст по същество не е идеологическа, а по-скоро носи усещане за уловени феномени, които предоставят пространство едновременно за фин хумор и ирония“, разказва кураторът.
Допълва, че широката международна публика открива фотографиите на Улрих Вюст през 2017 г. след участието им в изложбата „Документа 14“ в Касел. Работата му изследва Източна Германия в по-широк план, но тя не се изчерпва с „потъването“ на ГДР, а би могла да се определи като визуална археология на настоящето. Тези фотографии разкриват находки от „разкопките“ и същевременно се превръщат в инструменти за тяхната консервация. Вюст притежава безпогрешен усет за графичните качества на всекидневните ситуации, предмети и материали, но и за по-дълбоките пластове от значения, които се крият зад намерените изображения. Пример за това са фотоувеличените детайли от източногермански печатни медии, изобличаващи една манипулативна употреба на фотографията.
По думите на Матиас Флюге работата на Улрих Вюст може да бъде разглеждана от различни гледни точки: „Запечатаните наблюдения почиват върху германското разделение и неговото преодоляване. В същото време винаги се отнасят към всеобщия феномен на социална промяна и неговите материални проявления. На пръв поглед лаконични, тези изключително прецизни в композиционен план изображения са плод на продължителни визуални странствания из местата от най-новата германска история“.
Улрих Вюст е роден през 1949 г. в Магдебург. 1967-1972 г. учи в Университета по архитектура и строителство във Ваймар, завършва специалност „Градско планиране“. През 1972 г. се мести в Източен Берлин, 1972-1983 работи като урбанист и фото редактор. От 1984 г. фотограф на свободна практика в Берлин и Шьонхоф, Мекленбург. През 2000 г. получава награда Helen Abbott, а през 2021 – награда за изкуство на провинция Саксония-Анхалт.
Матиас Флюге е роден през 1952 роден в Демин, Мекленбург. Учи „История на изкуството“ в Хумболтския университет в Берлин, 1978-1986 г. е редактор на списанието Bildende Kunst и свободно практикуващ, а 1990-1999 – главен редактор и съиздател на списанието Bildende Kunst. Журналист на свободна практика е и организатор на изложби в Берлин. През 1996 г. е приет за член на Академията за изкуства в Берлин, а между 1997 и 2006 г. е неин вицепрезидент. През 2012-2022 г. е ректор на Дрезденската академия за изящни изкуства.
/ДД