Изпожба представя фотографския архив на движението Occupy

Изложбата „Ние сме 99% | Изкуство, власт и обществено бъдеще“ представя фотографския архив на движението Occupy. Откриването е на 2 септември в One Gallery, информират организаторите.
Кадрите са направени през 2011-2012 г. от Ванс Петрунов по време на седеммесечно пътуване през 18 лагера на движението в САЩ. Авторът е фотограф и документалист, който от години живее и работи в Съединените щати. 
„Изложбата се връща към един от определящите обществени моменти в началото на XXI век, но поставя и въпрос, който звучи особено актуално днес: какво остана от „Ние сме 99-те процента“, петнадесет години по-късно“, коментират организаторите. През есента на 2011 г. Occupy Wall Street превръща парк „Зукоти“ в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративното влияние, политическото представителство и отношенията между гражданите и институциите. Лозунгът We Are the 99% бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в множество градове в Съединените щати и по света“, разказват организаторите.
„Нямах намерение да документирам едно движение и със сигурност нямах представа докъде ще ме отведе това първо посещение“, коментира Петрунов. За него срещата с Occupy има и дълбоко личен контекст. Роден в България, Петрунов напуска страната през 1985 г. и по-късно се установява в Съединените щати. Опитът от живота в комунистическа система, в която публичното изразяване на несъгласие може да има сериозни последици, формира у него трайна чувствителност към свободата на словото и правото на мирни събрания. Тази лична история оказва влияние и върху начина, по който години по-късно наблюдава и документира движението Occupy.
Докато пътува между различните градове, Ванс Петрунов носи със себе си снимки от лагерите, които вече е посетил, и ги показва на участниците в следващите. Така хората получават възможност да видят как Occupy се развива на хиляди километри от тях. Снимките започват да пътуват заедно с движението, превръщайки се във визуална връзка между иначе отдалечени общности. Петрунов снима ръчно изработените плакати, рисунки, лозунги, послания и различни форми на протестно изкуство, чрез които участниците сами изграждат образа на движението. Вместо професионална политическа комуникация се появява спонтанна визуална култура, създадена на улицата – непосредствена, понякога иронична, понякога гневна, но винаги лична.
/ДД