Изложбата „По вълните на Черно море през вековете“ бе открита в централата на ЮНЕСКО в Париж

Изложбата „По вълните на Черно море през вековете“ бе официално открита днес в зала „Сегюр“ в централата на ЮНЕСКО в Париж. Събитието е част от културната програма на България по време на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и събира на едно място знакови археологически артефакти, представящи богатото културно наследство на Черноморието.
„Когато културата заема своето място на масата, когато наследството е оценено и подкрепено, тогава постигаме истински резултати. Ние сме тук с куража си – като археолози, учени, хора, които се грижат за миналото и имат визия за бъдещето – за да предадем това послание за партньорство“, каза зам-министърът на културата Тодор Чобанов на откриването на експозицията. 
Културните постижения, които представяме тук, не са само наши – те са плод на хилядолетна история. Пред очите ни са шедьоври на различни цивилизации, на различни народи и култури, които ни обединяват в едно глобално разбиране за това колко ценно е културното наследство и защо си заслужава да бъде съхранено, допълни той.
Чобанов отбеляза, че Черно море, както го познаваме, не е просто природен феномен. По думите му то не е само място на бури и вълни, или красиво кътче за природолюбителите. То е също така културен феномен – място, където историята и културата разкриват своята дълбочина и величие през вековете.
„Днес ние работим, за да разкрием тази култура. Нашите колеги от Центъра за подводна археология са тук с нас, заедно със свои партньори от цяла Европа и света. Те работят заедно, за да открият и съхранят това наследство за бъдещите поколения. Затова представяме тук тези красиви и впечатляващи артефакти в ЮНЕСКО – за да може целият свят да ги види и оцени“, каза още той.
Помощник-генералният директор за културата на ЮНЕСКО Ернесто Отоне посочи, че изложбата има за цел да отдаде почит на богатството на изкуството, културата и историята на морския басейн на Черно море.
Нашият регион е бил оформян в продължение на хилядолетия от морето – от традиции, търговия и междукултурни обменни процеси. Черноморското крайбрежие е било кръстопът на цивилизации – на границата между Европа и Азия, каза той.
„Устойчивите усилия на българските учени и експерти изиграха ключова роля в разкриването на това подводно културно наследство. Тяхната работа изведе на светло изключителни археологически находки, включително забележителни кораби, артефакти и находки с висока степен на съхраненост. В този контекст усилията за изследване и опазване на подводното културно наследство трябва да бъдат високо оценени“, отбеляза още Отоне.
Той припомни, че опазването на морската среда и подводното културно наследство бяха сред темите на дискусиите по време на Конференцията на ООН по океаните, проведена в Ница през 2025 г. Това ключово събитие потвърди ангажимента на международната общност за опазване на океаните, морската биоразнообразие и културното наследство – като съществени компоненти на нашето общо бъдеще, каза още помощник-генералният директор за културата на ЮНЕСКО.
„Преди да ви поканя да се потопите в тези фрагменти от паметта, искам да споделя с вас колко бях впечатлена, когато имах възможността да посетя България и да открия богатата и дългогодишна история на подводната археология. Бях удивена да науча, че страната ви разполага с най-големия брой жени-изследователи в тази сфера. Това е вдъхновяващо! Вие сте лидери в интегрирането на равнопоставеността между половете в една професия, която в много страни все още е доминирана от мъже. Затова искам да ви поздравя“, каза Ернесто Отоне.
Директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) - БАН припомни, че Черно море винаги е играло изключително важна роля в историята на човечеството. То не е обикновен географски обект – за милиони години то е било зона на контакт, обмен и преход между култури и цивилизации. Именно по южните и северните му брегове нашите далечни предци са достигнали Европа от Африка и Близкия изток.
„По западното черноморско крайбрежие – днешните български територии – открихме следи от първите земеделски общности в Европа, както и едни от най-ранните лодки в човешката история. През хилядолетията различни поколения са оставили тук богато културно наследство. Черноморският регион е пример за устойчиво мултикултурно съжителство, в което различни народи и култури са си взаимодействали“, каза доц. Попов.
Изложбата, която представяме днес, е плод на усилията на мои колеги от Националния археологически институт, Центъра за подводна археология, както и няколко други български музеи. С нея целим да представим накратко богатата история и културно наследство на западното крайбрежие на Черно море, в границите на съвременна България. Експозицията обхваща период от около 10 000 години – от праисторията до наши дни – и акцентира не само върху археологията на сушата, но и върху подводната археология, която заема все по-важно място в съвременните научни изследвания, обясни директорът на НАИМ-БАН.
Изложбата, която представя мащабна селекция от ценни находки, открити при подводни и сухоземни археологически проучвания по западния бряг на Черно море, ще бъде достъпна за представителите на всички държави членки, изпратили делегации за сесията.
Сред акцентите в експозицията са безценни експонати от храма на Кибела в Балчик, артефакти от античната Аполония Понтика (днешен Созопол), както и редица други обекти, свидетелстващи за процъфтяващата култура в региона през различни исторически епохи. Изложбата не само показва самите находки, но и поставя акцент върху контекста на тяхното откриване и върху напредъка на подводната археология в България.
В рамките на събитието ще се проведе и специална вечер, посветена на подводната археология, с участието на Найден Прахов – директор на Центъра за подводна археология. България вече е подала официална кандидатура Центърът да бъде признат за институция от Категория 2 под егидата на ЮНЕСКО – признание, което ще утвърди водещата роля на страната ни в тази научна област, информират от Министерството на културата.
Както БТА писа, 47-ата сесия на ЮНЕСКО, председателствана от България, бе открита днес и ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. По-късно днес в централата на ЮНЕСКО в Париж предстои и представянето на списание ЛИК, посветено на България и ЮНЕСКО. 
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.