Принципът на откритието е базиран върху процес в човешкия организъм, известен като ноцицепция. В неговата основа е ноцицепторът (от лат. „рецептор за болка“) - сетивен неврон, който реагира на вредни стимули, като изпраща сигнали за „възможна заплаха“ към гръбначния и главния мозък, които реагират защитно в процес, наречен ноцицепция.
Екипът е разработил минимално инвазивен подход, наречен „болка върху чип“ (pain-on-а-chip). Това представлява микрофлуидно устройство, което използва живи сетивни неврони върху чип, за обективно диагностициране на хронични болкови състояния.
Устройството постига това, като проследява клетките, които инициират усещането за болка - ноцицепторите. Изследователският екип е използвал успешно микрофлуидния биосензор, базиран на ноцицептори, за разграничаване на кръвни проби, извлечени от два различни животински модела на хронична болка.
Според проучването, проведено в сътрудничество с Университета Флиндърс, устройството успешно е разграничило тези два животински модела на хронична болка - фибромиалгия и диабетна невропатия, чрез анализ на кръвните проби.
Хроничната болка засяга хората по целия свят и остава изключително трудна за лечение, като настоящите клинични методи разчитат до голяма степен на субективните съобщения на пациентите, което е особено ограничаващо за невербалните лица, се казва в изявление на Университета Монаш, цитирано в изследването, публикувано в Biosensors and Bioelectronics.
„Усъвършенстването на класификацията на болката и идентифицирането на нови методи на лечение изисква нови стратегии, които обективно разпознават специфичните болкови състояния и свеждат до минимум субективността“, казва един от водещите автори - Николас Волкър от Института по фармацевтични науки към Университета Монаш.
Подчертавайки потенциала на биосензорната технология в клиничната диагностика, Волкър заяви, че изследването „се основава на последните разработки, които се надяваме да продължат да се развиват и в крайна сметка да предоставят устройство, което ще подобри живота на хората, живеещи с хронични болкови състояния“.
Душан Матусица от Университета Флиндърс, също водещ автор, обобщи: „Такъв набор от диагностични инструменти понастоящем липсва както в предклиничните, така и в клиничните приложения.“