Карта на морското дъно в района на о. Ливингстън ще бъде съществен принос на България към световните бази данни, каза геофизикът Кирил Велковски за БТА

Инженерът геофизик Кирил Велковски изгражда прецизна подводна карта в района на българската антарктическа база на о. Ливингстън. "Нашите данни ще бъдат предадени към Хидрографската служба за изграждане на прецизна навигационна карта на региона, която ще бъде регистрирана в световните бази данни и ще представлява съществен принос на България към световните бази данни", каза той в интервю за БТА.
Велковски работи активно с Центъра по подводна археология в България, като пряко отговаря за цялата геофизична дейност в Центъра - апаратите, уредите, измерванията, обработката на данни. Той е част от 34-тата българска антарктическа експедиция, като тази година разширява проекта си за батиметрия на морското дъно от района на залива Емона край българската база "Св. Климент Охридски" към близкия залив Фолсбей (False bay).
"Идеята да дойдем тук е съвместна инициатива на Центъра по подводна археология и Българския антарктически институт. Идеята дойде от БАИ да ни поканят, да се възползват от уредите и опита ни, като те осигуряват изцяло логистиката и организацията на тези експедиции, докато Центърът осигурява само апаратното обезпечаване на експедициите и съответно експертната работа", обясни Велковски.
Той посочи, че данните за морското дъно имат многопластово значение и могат да бъдат използвани в няколко направления и дори вече се използват. 
"Първо се обезпечава корабоплаването и по-важното за нашата база е, че лодките могат да се движат много по-безопасно в района на заливите, защото знаят какви са дълбочините, особено в крайбрежната зона", отбеляза Велковски. "Второто направление, в което данните имат съществено значение е геологията и геоморфологията. Ние предоставяме материал геологията и геоморфологията да стъпи на реална измерена база, на която учените да правят своите проучвания, изводи и научни изследвания". 
Батиметрията помага и в още едно направление - биологията и екологията. Дъното се сканира и със странично сканиращ сонар, който показва какъв е типът на дъното - чакъл, голи скали, пясък, тиня. 
"Това има значение за тях (биолозите и еколозите), защото различното дъно е свързано с различни хабитати и те лесно могат да вземат проби от съответния тип дъно", поясни Велковски.
Той отбеляза, че проектът използва многолъчев ехолот с 512 лъча, който изпраща ултразвуков импулс към дъното и приема ехото и така измерва времето, за което импулсът отива до дъното и се връща. По този начин се изчислява дълбочината на водата на определени точки. 
"Тази специфика ни ограничава да работим в открита лодка, което създава сериозни условности и трудности - в лодката е студено, силно подчинени сме на времето, в което се правят измерванията и не трябва да има големи вълни", каза геофизикът и допълни, че плаващите ледени парчета, които се откъсват от близките големи ледници също пречат на прецизната работа на апаратурата.
Проектът на Велковски е обвързан с проекта на още един учен от 34-тата българска антарктическа експедиция. Успоредно с измерванията на дъното, физикът Олег Василев прави заснемания на брега, на база на които се изгражда и теренен модел на сушата. 
"Една от целите ни е крайният продукт, който произведем съвместно, да слива бряг и терен с дъно - да има общ теренен модел, започвайки от хълма до нас и стигайки до центъра на залива. Той ще дава представа за геоморфологията и топологията на района. Убеден съм, че ще има голяма полза от това", коментира Велковски. 
Той отбеляза още, че от миналогодишните карти на морското дъно е станало ясно, че има голямо стопяване на ледниците в района - и в залива Емона, и в близкия Фолсбей. 
"Намерих карти, които са от 1991 г. досега, правени от испанската експедиция. Ледникът Пимпирев се е отдръпнал с километър и половина за тези 35 години. Във Фолсбей нещата са дори по-бързи - ледникът в дъното на залива е загубил над километър и половина за 15 години", обясни ученият. 
По думите му има възможност и да се окаже, че наличните карти на о. Ливингстън всъщност не показват реалната география на терена и водата.
"Дъното на нашия залив опира в ледник Пимпирев и в тази зона е най-дълбоко в целия залив и това е странно, защото обикновено заливите стават по-плитки към сушата. Има възможност и потенциал да се говори, че може би не сме един цял остров, а група от острови, свързани с общ ледник. От една страна в края на залива е дълбоко, а от друга страна - според проучвания на испански учени, земята под ледника се намира на 40 до 120 метра под морското ниво и ако се стопи ледът, ще имаме не терен, а вода", обясни той. 
Велковски подчерта, че е необходима специална апаратура, с която да се установи дебелината на леда и съответно наличието на вода и земя под него, за да се установи дали островът е свързан от земя или единствено от лед. Съответно това е проект, по който се очаква да се работи в следващите български антарктически експедиции.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.