Художникът Радко Мурзов отбелязва 55 години творческа дейност с ретроспективна изложба „Инвенции и реалности“

Художникът Радко Мурзов отбелязва 55 години творческа дейност с ретроспективна изложба „Инвенции и реалности“, съдържаща 124 живописни, графични работи и рисунки, подредени на първия етаж на градската галерия „Борис Георгиев“. Откриването е в 18:30 ч. днес. 
Пред БТА авторът каза, че мечтата му е била да стане художник и заради това е преодолял много съблазни и рискови трудности. Счита, че се е реализирал. Изкуството е станало негов живот и съдба, и с много труд е постигнал високо ниво. 
В две от залите са показани портрети и натюрморти от всички периоди на автора. В другите пространства присъстват творби от 1990-те години из циклите „Инверсии“, „Корени“, „Прозрение“, „Експресии“, както и „Пулсации“ от края на 1990-те и начало ХХ век и „Пространства“ и „Бели измерения“ от първите години на нашия век. В отделна зала са изложени експериментите от серията „Кристализация“ от последните години. Има и платна, посветени на родния му град Карнобат. Публиката ще може и да прочете текстове из стихосбирката на Мурзов „Пулсации“. На четири пана в коридора са показани „Щрихи от творчеството“ му със снимки, размисли, както и кратка биография.
Радко Мурзов е завършил живопис в Националната художествена академия при проф. Илия Петров, когoто е увековечил в платно с маслени бои през 1980 г., показано в ретроспективната сбирка. Негов автопортрет пък е най-старото изложено произведение. Той е рисуван в академичното ателие през 1970 г., когато авторът е бил последен курс и е подготвял дипломната си работа. 
В двете зали, съдържащи основно портрети, има още изображения на алпиниста Христо Проданов от 1987 г., на Стоимен Стоилов в платното „Кладата“ от 2008 г., на майката на художника. За първи път той показва и „Спомен“ за своята първа любима. Мурзов е интерпретирал и много исторически сюжети. В изложбата показва „Батак“ от 1989 г., „Балада за В. Петлешков“ от 1996 г., „Песните на Виктор Хара“ от 1981 г., „Хирошима“ от 1983 г., „Апокалипсис“ от 1985 г., „Вивисекция на паметта“ от 1985 г. Попитан дали сред тях има поръчкови картини, той каза, че никога не е рисувал по поръчка. 
Припомни, че е завършил руска филология и е бил известно време учител по специалността. Не е кандидатствал след гимназия в Художествената академия, въпреки мечтата си, защото нямал никаква подготовка по рисуване, обясни той. Докато следва филология в София обаче, ходи да рисува вечерен акт. След завършването е разпределен за учител и практикува две години, но продължава да се подготвя и на третата година се явява на изпити в Академията. Вече като дипломиран художник е назначен в Кремиковци, където трябва да рисува плакати. Чувства се ограничен и скоро напуска. Заминава за Варна, откъдето е съпругата му. Признава, че в началото му е било трудно, но младостта е помагала да се справя. По-късно създава и своята школа по рисуване, която функционира и до днес. Казва, че децата го окрилят със своите рисунки и го държат винаги бодър, затова ще продължи да преподава, докато е на крака.
Ретроспективната експозиция на Радко Мурзов е претворена в каталог, който ще бъде представен пред публика на 29 декември, съобщи още художникът.