Китай изстреля космическия кораб "Шънчжоу-17" с най-младия си екипаж


Китай изстреля мисията "Шънчжоу-17" с най-младия си екипаж към космическата си станция "Тянгун" с амбицията да повиши знанията си за пилотирани полети и да стъпи на Луната до 2030 г., съобщават световните осведомителни агенции.
Космическият кораб "Шънчжоу-17" с трима тайконавти на борда стартира от космодрума Цзюцюан в пустинята Гоби с ракета-носител "Чанчжън 2F".
Екипажът включва 48-годишния командир Тан Хунбо и колегите му - 33-годишния Тан Шънцзе и 35-годишния Цзян Синлин. Средната им възраст е 38 години в сравнение с тази от 42 години на участниците в предишната мисия "Шънчжоу-16". Средната възраст на екипажа, участвал в мисията "Шънчжоу-12", която стартира през юни 2021 г., беше 52 години, а на "Шънчжоу-15" - 53 години.
Десетки служители на космическата програма, много от обитават целогодишно огромния център за изстрелване Цзюцюан, наблюдаваха изстрелването и отпразнуваха успеха му около китайския флаг.
Корабът "Шънчжоу-17" трябва да се скачи с централния модул на станцията "Тянгун" ("Небесен дворец") около шест часа и половина след старта. Тримата тайконавти ще бъдат посрещнати от членовете на екипажа на "Шънчжоу-16". Те работят на станцията от пет месеца и ще се завърнат на Земята на 31 октомври.
По план престоят на новите тайконавти на орбиталната станция трябва да продължи шест месеца. 
Китай има да наваксва в тази област, тъй като изпрати първия си човек в космоса едва през 2003 г. - много време, след като Съветският съюз и САЩ направиха това през 1961 г.       Опитът е безценен за Китай, който се стреми да изпрати свой тайконавт на Луната до 2030 г. - основната цел на космическата програма на страната, която се развива стабилно от няколко десетилетия.
Китайската космическа станция "Тянгун" ("Небесен дворец"), чието изграждане приключи миналата година, е в окончателната си Т-образна форма. Подобна по размери на бившата руско-съветска станция "Мир", тя е много по-малка от Международната космическа станция (МКС).
Станцията "Тянгун" трябва да остане в околоземна орбита поне 10 години.
Китайските тайконавти осигуряват ротацията на екипажа, постоянното обитаване на "Тянгун", поддръжката и изследователската работа, както и бавното разширяване на възможностите на станцията.       Китай отчасти беше тласнат към изграждането на собствена станция, тъй като САЩ отказаха да му позволят да участва в МКС. Приет през 2011 г. закон в Съединените щати на практика забранява всякакво сътрудничество между американските и китайските космически власти. Въпреки това Китай желае да развива международно сътрудничество около "Тянгун", по-специално за провеждане на експерименти.
Проектите, свързани с китайската "космическа мечта", се умножават по време на президентството на Си Дзинпин.
От няколко десетилетия Китай инвестира милиарди евро в своята космическа програма, което му позволява да навакса по-голямата част от загубените от американците и руснаците позиции.       Китай изпрати първия си тайконавт в космоса през 2003 г., а космическата му станция "Тянгун" функционира пълноценно от края на 2022 г.        Оттогава на станцията се редуват екипажи, за да осигурят непрекъснато присъствие в орбиталната лаборатория. В орбита те провеждат научни експерименти и тестват нови технологии.
Общото тегло на "Тянгун" е около 66 тона - малка част в сравнение с това на МКС, която тежи около 465 тона. Китайската космическа станция предназначена за трима души и до шестима за кратко време, когато има смяна на екипажа. 
През 2019 г. Китай успя - за първи път в света, да позиционира свой космически апарат на обратната страна на Луната. През 2020 г. страната върна проби от естествения спътник на Земята, а през 2021 г. осъществи спускане на малък робот на Марс.       До 2030 г. Китай планира да изпрати първия си екипаж на Луната.
Орбиталната базова станция "Тянгун" разполага с най-съвременно научно оборудване, включително "първата система за студен атомен часовник" за космоса.       По план китайската космическа станция трябва да се движи в ниска околоземна орбита на височина от 400 до 450 километра в продължение на поне 10 години, за да може Китай да поддържа дългосрочно човешко присъствие в космоса.

Остров Ливингстън

Български учени откриха нови останки от аржентински самолет, катастрофирал през 1976 г., на Бърнард пойнт, о. Ливингстън

При дебаркиране на брега на нос Бърнард пойнт, о. Ливингстън, български учени, пътуващи на борда на научноизследователския кораб "Св. св....

Париж

Учените използват изкуствен интелект, за да проследяват айсберги

Британски учени са разработили нов инструмент, базиран на изкуствен интелект, за проследяване на движението на айсбергите и за потенциално решаване...

Вашингтон

Необичайна прашна буря може да е причината Марс да загуби част от водата си, показва изследване

Международен екип от учени е установил, че необичайна прашна буря може да е причината за загубата на част от водата...

София

Гл. ас. д-р Тервел Пулев в Студио „Аз-буки“: Животът е училище

Получавам удовлетворение от работата със студентите, колегите в Софийския университет и ръководството на Факултета по науки за образованието и изкуствата...

София

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отличи дарителите в осмата церемония „Дарител на годината“ за 2025 година

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер се състоя осмата церемония „Дарител на годината“. На нея бяха...

габрово

Парите от Третата българска държава пазят културна история, каза директорът на Регионалния исторически музей - Габрово

Парите от Третата българска държава съхраняват културна история. Това заяви Росен Йосифов, директор на Регионалния исторически музей – Габрово, по...