Константин Илиев представя новата си книга „Проблясъци от прожектор“

Константин Илиев ще представи новата си книга „Проблясъци от прожектор“ на 13 януари в галерия „Кредо бонум“, съобщиха издателите от „Жанет 45“.
В представянето ще участват проф. Георги Каприев и актрисата Надя Керанова. Редактор на автобиографичния труд е Станислава Станоева, а художник на корицата е Цвятко Остоич.
Константин Илиев определя новата си книга „Проблясъци от прожектор“ като „автобиографичен фрагмент“, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог – Пазарджик, казват от организаторите. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на драматичен театър „София“. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, много актьори, сценографи и театроведи.
Значително място е отделено на литературното бюро на театър „София“ по време на директорската дейност на писателя Кольо Георгиев, в което влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Акцент в изложението са сблъсъците с формално несъществуващата, а в действителност дълбоко ешалонирана и почти непреодолима политическа цензура, допълват организаторите.
Константин Илиев е роден на 16 октомври 1937 в с. Горно Павликене, Ловешко. Той е драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ и Драматичния театър София . От 1995 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов", по информация на издателството. Автор е на пиесите "Мъка по цветовете" (1961), "През октомври без теб" (1968), "Цар Шушумига" (1968, за куклен театър), "Музика от Шатровец" (1971), "Прозорецът" (1977), "Босилек за Драгинко" (1978), "Великденско вино" (1979), "Нирвана" (1982), "Одисей пътува за Итака" (1984), "Червено вино за сбогом" (1989), "Куцулан или Вълча Богородица" (1994), "Франческа" (1999), "Бетховен 21" (2006). Негови са и прозаичните творби "Френско магаре" (1988) – роман, "Поражението. Хроника от краткото столетие" (2003) – автобиографична книга, "Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика" (2005). Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Северна Македония, Полша, Русия, Словакия. Носител е на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда (1996) – за цялостно творчество, наградата „Хеликон“ (2003) – за нова българска художествена проза, на националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005).
/КБ