Конзолата „Плейстейшън“, която надхвърли границите на видеоигрите, навършва 30 години

На полувремето на Супербоул по-рано тази година, носителят на „Грами“ Кендрик Ламар избра да се появи върху мрежа от мигащи светлини, наподобяваща гигантски контролер за „Плейстейшън“, пише Асошиейтед прес. Това беше изненадващ подарък за конзолата на „Сони“, която тази година празнува 30-годишнината си в Северна Америка и Европа.
Намигването на Ламар към конзолата беше още един знак за това колко далеч е проникнала марката в културата, и то по разнообразни начини. От Чандлър Бинг в „Приятели“, който играеше на „Плейстейшън 1“, през високобюджетни холивудски филми като „Томб Рейдър“ с участието на Анджелина Джоли, до видеото на Juice WRLD към Hear Me Calling и хитовия сериал „Последните оцелели“ (The Last of Us), базиран на едноименната игра, изживяването „Плейстейшън“ е преминало далеч отвъд конзолата.
Част от голямата популярност на „Плейстейшън“ е способността ѝ да се адаптира към технологиите, започвайки през 1995 г. с избора на CD-ROM дискове, които отвориха вратата към новите триизмерни игри. По това време тромавите игрални автомати все още владееха пазара. „Сони“ искаше да пренесе аркадното изживяване, познато от големите автомати в залите, у дома и решението беше първо да се консултира с разработчиците на игри, преди да изгради своята система.
„От „Сони“ осъзнаха, че се нуждаят от разработчици още от самото начало, преди дори да започнат с новия си проект“, казва Антъни Колфийлд, който със съпругата си Никола ръководи Gracious Films и е автор на независимия документален филм „Революцията на „Плейстейшън“. „До този момент производителите на хардуер по принцип не се интересуваха какво искат разработчиците. Те просто правеха това, което смятаха за най-добрия хардуер“, казва Колфийлд, цитиран от АП.
Някои важни крачки помогнаха още от самото пускане на пазара на конзолата. „Сони“ имаше редица готови игри, готов процес на разработка и страхотна цена на дребно – 299 долара – която беше по-ниска от конкурентната „Сега Сатурн“. От „Сони“ също така внимателно подбраха пазара си, според Колфийлд. Тъй като конкурентите „Сега“ и „Нинтендо“ бяха насочени предимно към детска публика, „Сони“ насочи своята конзола към тийнейджъри и млади хора. „Ако сте израснали с любов към игрите на „Нинтендо“, „Плейстейшън“ беше като наистина добра следваща стъпка“, казва Тайлър Трийз, главен редактор на PlayStation LifeStyle, онлайн форум и новинарски сайт за фенове на игрите.
Когато конзолата се появи за първи път, тя беше сензация, като впоследствие продаде над 100 милиона бройки в световен мащаб. „Това беше моментът, в който игрите пораснаха“, казва Колфийлд. „Това беше моментът, в който игрите преминаха от спалнята в хола.“
Последвалият „Плейстейшън 2“, снабден с DVD устройство, остава най-продаваната конзола на всички времена, с около 160 милиона продадени бройки.
Производителят обаче изпита някой трудности с новата PS3, която използваше Blu-ray дискове. „Това направи устройството толкова скъпо и някак си наруши това оригинално усещане за достъпност и отлично съотношение цена-качество на конзолата“, припомни Колфийлд. Хакерската атака срещу мрежата на „Плейстейшън“ през 2011 г., която затвори платформата за 24 дни, също не се отрази добре на компанията-производител.  
Но "Плейстейшън 4“ през 2013 г. стабилизира мястото на конзолата на пазара, предлагайки завладяващи онлайн мултиплейър опции, стрийминг услуги и библиотека от ексклузивни игри. „Сони“ продължи с нововъведенията, предлагайки възможност за повече покупки в приложението, 4K резолюция и контролер с обратна връзка и адаптивни настройки в настоящата „Плейстейшън 5“.
Трийз казва, че игрите от света на „Плейстейшън“ често се появяват на телевизионни и кино екрани, защото са реалистични, използват технологията за улавяне на движението (motion capture) и продуцентите наемат талантливи актьори. „Заглавията наистина се поддават на екранизация, защото определено се усеща стремежа на разработчиците да създават по-кинематографични видеоигри“, посочва той, цитиран от АП.  
Увлечението по „Плейстейшън“ дори се е разпространило в света на модата - британско-нигерийската художничка и дизайнерка Йинка Илори има линия от вдъхновени от конзолата домашни облекла, а обувките на рапъра Тревис Скот носят името Nike Dunk Low Cactus Jack X PlayStation, обобщава АП.