Млечният път е погълнал по-малка галактика преди около 11,8 милиарда години

Млечният път - галактиката, в която се намира нашата Слънчева система, е извървял дълъг и сложен еволюционен път, за да достигне до сегашните си размери след поредица от космически сблъсъци. Ново изследване разкрива ключов момент от ранната му история, доказвайки, че в зората на своето съществуване той е погълнал по-малка галактика, съобщава Ройтерс.
Проследявайки движението на звездни купове в сърцето на Млечния път, астрономите са възстановили хронологията на това събитие. То се е състояло преди около 11,8 милиарда години - време, в което Вселената е била на едва 15 процента от сегашната си възраст. 
Сблъсъкът остава в историята като най-ранното известно сливане за Млечния път. Той показва как галактиката ни е израснала до съвременните си размери - не само чрез собствено звездообразуване, но и като е привличала по-малки звездни системи в гравитационния си капан. Погълнатият съсед е бил галактика джудже, която по онова време е тежала колкото 500 милиона слънца, заемайки една четвърт от размерите на тогавашния Млечен път.
За да проучат тези звездни купове, съдържащи стотици хиляди звезди, изследователите са използвали орбиталните телескопи „Хъбъл“ и „Гая“. Обект на изследването е бил регион, който обхваща най-вътрешните 20 000 светлинни години на Млечния път, където една светлинна година се равнява на внушителните 9,5 трилиона километра. Учените са успели да измерят възрастта, химичния състав и траекторията на куповете, установявайки, че тези звезди са станали част от галактиката ни след мощно сливане, случило се около 2 милиарда години след Големия взрив.
Галактиката, от която произлизат, е нискоенергийната Кракен-Херакъл, наречена в чест на три предходни проучвания, които първи теоретизират възможността за подобен праисторически сблъсък. „Ключовият принос на нашата работа е недвусмисленото доказване на първото голямо сливане, претърпяно от галактиката ни още в нейната зора“, обясни водещият автор на изследването Давиде Масари, астрофизик от Националния институт за астрофизика (INAF) в Болоня, Италия.
Проучването е публикувано в изданието Nature Astronomy.
Дали ранният растеж на Млечния път се дължи на вътрешно звездообразуване или е следствие от галактическо сливане, досега беше обект на сериозни дебати, обясни Масари. Новото проучване обаче показва, че в зората на своята история галактиката ни е била буквално „захранена“ от този сблъсък с огромен обем звезди, космически газ и мистериозна тъмна материя, отбелязва Ройтерс.
„За самите звезди процесът е бил сравнително спокоен - без преки сблъсъци помежду им. Но що се отнася до газа, събитието е било по-скоро експлозивно. Взаимодействието между газовите облаци на Кракен-Херакъл и Млечния път е отпушило мощен процес на раждане на нови звезди“, допълни астрофизикът. Според него във вътрешните региони на нашата галактика и до днес се крият множество звездни „имигранти“, родени в погълнатата галактика джудже. Поради гъстия междузвезден прах в тази зона обаче, идентифицирането на всяка отделна звезда е изключително сложно предизвикателство.
Известно е, че Млечният път е участвал в още две мащабни галактически сливания. Около 1,8 милиарда години след сблъсъка с Кракен-Херакъл, той поглъща галактиката джудже Гая-Сосидж-Енцелад. А през последните близо 6 милиарда години нашата галактика постепенно се слива и с галактиката джудже Стрелец, информира Ройтерс.
„Всяко едно от тези космически събития е изиграло роля в процесите, довели до формирането на Слънчевата система и в крайна сметка - на Земята“, посочва Масари. „Ето защо смятам, че подреждането на този сложен пъзел от миналото на Млечния път ни помага да намерим отговор на вечния въпрос: „Откъде идваме?“, допълва той, цитиран от БТА.