Красимир Терзиев изследва времето като инструмент на контрол, през който се пренареждат отношенията между природа, технология и образ

В своята нова самостоятелна изложба Красимир Терзиев изследва времето като културна конструкция и инструмент на контрол, през който се пренареждат отношенията между природа, технология и образ. На 22 януари в галерия „Куб“, в „Топлоцентрала“, ще се проведе среща с автора, която ще запознае отблизо публиката с концепцията на „Реконструкции на предстоящето II”.
„Проектът продължава дългогодишния интерес на художника към времето като културна конструкция и политически натоварена категория. Включвайки скулптури, обекти и многоканална видео инсталация, създадени специално за пространството на галерията, проектът е изследване на процесите, чрез които структурираните представи за природата оформят начина, по който я възприемаме, използваме и трансформираме. Терзиев поставя под въпрос утвърдените режими на рационално мислене и тяхното влияние върху отношенията между култура, технология и естествени процеси“, разказват от екипа на проекта.
По думите им в центъра на изложбата стои времето: „Не като чиста хронология, а като културно и политическо условие, което определя модели на контрол, подредба и експлоатация.  В този контекст „Реконструкции на предстоящето II“ разглежда модерния рационализъм като ключов механизъм в превръщането на природата в ресурс, материал и образ“. 
„През последните години разбирам една изложба като пресечна точка между различни мотиви и въпроси, които ме вълнуват. Отправната точка тук разбира се, е екологичната тревога, потенциалната екологична катастрофа, в която пребиваваме в настоящия момент. Адресирам тази катастрофа със средствата на изкуството – как се отнасяме към това, което наричаме природа и заобикаляща среда и въобще нещата, които не са конструирани от човек. „Реконструкции на предстоящето II“ позволява зрителят да преживее тези дилеми през образи и различни медии“, разказва Красимир Терзиев.     
„Дървото е основният материален и концептуален елемент на проекта. Внесените в галерията стволове са подложени на жестове на декомпозиране, реасамблиране и трансформация, които разкриват напрежението между органичното и културните режими на структуриране. Централният видео компонент на изложбата е петканална инсталация, която развива интереса на Терзиев към ситуации, в които образите възникват от взаимодействието между природни сили и технологични устройства. Камери, закрепени към клони, регистрират движение, определяно от динамиката на средата, създавайки ансамбъл от пет взаимосвързани ритъма, оформящи общо визуално и звуково поле“, разказват от галерията.
По думите им серията „Мондриан в дърводобива“ добавя аналитичен пласт към изложбата: „Използвайки реални индустриални методи за оптимизация на дървения материал, авторът показва как напречният разрез на ствола – резултат от натрупване на време, се превръща в геометрична решетка, напомняща естетиката на Пийт Мондриан. Срещата между ствола (природа) и решетката (Kunst/култура) подчертава как модерният рационализъм редуцира сложността на природните форми до абстрактни, стандартизирани структури“.
Красимир Терзиев е роден през 1969 г. в Добрич, България. Живее и работи в София. Той е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки „хардуер". Има докторска степен по културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011 получава наградата за съвременно българско изкуство Unlimited, а през 2007 г. – наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж, Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна, Art Collection Telekom, Бон, Софийска градска художествена галерия, Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен. Член-основател е на центъра за медийни изкуства „Интерспейс и участва в неговата дейност от 1998 до 2004 г., от 2007 г. е член на Института за съвременно изкуство, София.
/ДД