Лия Петрова гостува на симфоничния оркестър на БНР в „Духът на съвремието“

Лия Петрова гостува на симфоничния оркестър на БНР в „Духът на съвремието“. Събитието е в зала „България“ на 6 юни, съобщават от БНР. Диригент ще е Екхард Вичик.
Успехите на германския диригент са както в симфоничната, така и в оперната музика – с „Вълшебната флейта“ в Шотландската опера влиза в „Топ 10 на класическата музика“ на Guardian, а с „Хензел и Гретел“ в Театро Комунале ди Болцано – в селекцията на най-добрите продукции в Европа на OperaClick, разказват от БНР.
Лия Петрова ще изпълни Първия цигулков концерт на Прокофиев. „Тази ранна творба, писана по време на войната и в навечерието на революцията, е всъщност едно от най-лиричните произведения на композитора. Това е настроението на малко момче, заслушано в приказка, по думите на легендарния Сигети. В размирната есен на 1917 г. планираната премиера е отложена и концертът е изпълнен за пръв път чак през 1923 г. в Париж. Публиката очаква авангардна музика и е изненадана от слънчевата и лирична творба. Виртуозно-приказното произведение става популярно, когато Сигети го изпълнява на турнетата си в Европа и Америка. Творбата влиза в концертния и звукозаписен репертоар на най-големите цигулари на ХХ век“, разказват от БНР.
„Симфонични танци“ на Рахманинов е последното голямо произведение на композитора. „То събира в едно целия му опит и е своеобразен музикален автопортрет с препратки към теми от най-известните му творби и автоцитати. Писана в САЩ, малко преди фаталното диагностициране на композитора, творбата носи носталгията по родината с руските фолклорни мотиви и елементите от ортодоксална музика като химна „Благословен си, Господи!“, а в края на партитурата Рахманинов пише едно финално „Алелуя!“  Премиерата е през 1941 г. във Филаделфия, Рахманинов е доволен, публиката – раздвоена. Слушателите очакват романтичния му стил, а чуват драматична и по-модерна музика със сложна ритмика и джазови елементи. Филаделфийските симфоници под диригентството на Оманди обаче изпълняват произведението често и го правят популярно. Днес то безусловно се оценява като шедьовър и една от най-зрелите творби на Рахманинов, неговото прощално музикално послание“, разказват от БНР.
„Музика за оркестър“ е знаково произведение за творчеството на Александър Кандов. Самият Марин Големинов остава истински щастлив, когато чува изпълнението му. Кандов, който е един от основателите на Дружеството за нова българска музика през 1990 г., остава един от най-оригиналните български композитори от своята генерация. Той работи десетилетия в Испания и по необичаен начин експериментира с различни стилове и жанрови форми – от симфонична до електроакустична  музика, от детски песни до сценични произведения. Симфоничният оркестър на БНР многократно е записвал негови творби, а с изпълнението на „Музика за оркестър“ ще отбележи 40-годишнината от създаването на произведението и отминалия 75-годишен юбилей на автора му, уточняват от БНР.
/ДД