Магията на българските народни танци от Северозападна България беше представена в Регионалния исторически музей във Враца


,,Българските народни танци от Северозападна България – магия като никоя друга“ беше темата, която представи уредникът в отдел "Етнография" към Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца Александра Тодорова. Тя бе представена като част от зимните четения, които се провеждат всяка сряда в музея. 
Българските народни танци в Северозападна България носят духа и традициите на един богат културен свят. Те съчетават енергия, ритъм и характер, които ги правят уникални и незабравими. Чрез тях се предават истории за радост, тъга, любов и единство, съхранявайки народната памет и идентичност. Магията на тези танци е не просто в стъпките, а в емоцията, която създават – усещане за принадлежност, гордост и свързаност с корените, разказа Тодорова. 
Тя добави, че произходът на народните танци в региона датира от древността, когато са били свързани с религиозни и ритуални практики. Много от съвременните танци имат елементи, които отразяват езически вярвания като почит към природата, плодородието и цикъла на живот. През периода на османското владичество танците са играли важна роля за запазване на българската идентичност. По време на възраждането 18-и и 19-и век народните танци от Северозападна България се възприемат като символ на националното единство. 
Танците от Северозапада са характерни с ясно изразената си емоционалност, допълни Тодорова. По думите й те могат да бъдат както плавни и изящни, така бързи и игриви. Движенията на танцьорите често включват подскоци, завъртания и ритмични удари с крака, които придават на танците жизненост и динамика. 
Музикалните инструменти, които съпровождат народните хорá и танци в Северозападна България, най-често са: гайда, тъпан, кавал (свирка), акордеон. Много от народните танци в региона се изпълняват в неравноделни тактове, типични за българската народна музика като 5/8, 7/8 и 11/16. 
Врачанският регион е богат на автентични хорá, които отразяват културното наследство и традициите на местното население. Някои от тях са абдай – традиционно хоро с уникални стъпки, ситната – хоро с бързи и ситни стъпки, изискващо добра координация, грънчарско хоро – свързано с грънчарските традиции в региона, с плавни и кръгови движения, четворно хоро – изпълнявано от 4 двойки със синхронизирани стъпки и формации, ситница – мъжко сватбено хоро от Хайредин, което се играе от двама или четирима мъже, буйно, бързо, със свободно раздвижени ръце, които могат да държат и кърпа, участващи с леко трептене и ,,натрисане“ в раменете в размер 2/4. В с. Софрониево, община Мизия, и днес са запазени автентични влашки хорá, напомни етнографът от РИМ – Враца. 
Освен хорáта, Северозападна България е известна и с ритуалните и обредните си танци, които се изпълняват по време на празници. Те имат магична и защитна функция. Част от тях са коледарските и лазарските танци, великденското хоро, танцът при жътва, сватбените танци като моминско, булчинско, кумово хоро и т.н., добави етнографът. Тя разказа за най-характерните народни хорá в региона, както и за традиционните събори, фестивали, на които се изпълняват. 
Тодорова напомни за един уникален и мистичен обичай – хоро на мъртвите. То има за цел да помогне на душите на починалите да намерят покой. Играе се в посока, обратна на часовниковата стрелка, което е символ на ,,обратния“ път на душата. В някои села във Врачанско се хвърлят цветя или житни зърна по време на хорото като символ на плодородие и вечен живот. Днес ритуалът рядко се изпълнява в автентичния си вид, но неговите елементи се съхраняват, посочи Тодорова.
„В днешно време в образованието народните танци заемат подобаващо място, като все повече училища включват танците като част от извънкласните дейности“, каза тя. По думите й читалищата също имат важна роля като пазители на традициите и културната памет. 
„Независимо дали се играят на сцена или на празник, българските народни танци продължават да вдъхновяват и обединяват, доказвайки, че традицията е жива и винаги ще бъде част от българския дух“, допълни Александра Тодорова.
БТА припомня, че зимните четения от РИМ започнаха на 5 февруари и ще приключат на 23 април.

Добрич

Лили Иванова пя близо два часа за публиката в Добрич

Близо два часа продължи концертът на Лили Иванова от Турне 2026 тази вечер в Летния театър на Добрич. Начало на...

Вашингтон

НАСА продължава да работи по плана си за лунна база, въпреки неуспехите

НАСА оповести нови мисии, които ще подпомогнат бъдещото създаване на база на повърхността на Луната - проект, който започва да...

Пазарджик

Младите хора трудно разбират елитарния характер на творчеството на Пенчо Славейков, каза учителят Гергана Бонева в Пазарджик

Младото поколение трудно разбира елитарния характер на творчеството на Пенчо Славейков. Необходимо е то да бъде по-достъпно, за да има...

Силистра

В Силистра бе открито 28-то издание на танцовия фестивал "Утрешният мир започва с днешното приятелство"

С дефиле в централната част на Силистра тази вечер бе открит 28-ият Международен детски танцов фестивал "Утрешният мир започва с...

София

Изложбата „Безкраен щрих“ на Кирил Прашков е свързана със знаците, които изграждат смислите, каза кураторът Яра Бубнова

В изложбата „Безкраен щрих“ на Кирил Прашков са включени неща, свързани с щриха и знаците, които изграждат смислите, каза кураторът...

София

Председателят на БАН се срещна с ръководителя на Словашката академия на науките

Участието на учени от Българската академия на науките (БАН) в големи европейски проекти и сътрудничеството с бизнеса бяха обсъдени на...