Магията на българските народни танци от Северозападна България беше представена в Регионалния исторически музей във Враца


,,Българските народни танци от Северозападна България – магия като никоя друга“ беше темата, която представи уредникът в отдел "Етнография" към Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца Александра Тодорова. Тя бе представена като част от зимните четения, които се провеждат всяка сряда в музея. 
Българските народни танци в Северозападна България носят духа и традициите на един богат културен свят. Те съчетават енергия, ритъм и характер, които ги правят уникални и незабравими. Чрез тях се предават истории за радост, тъга, любов и единство, съхранявайки народната памет и идентичност. Магията на тези танци е не просто в стъпките, а в емоцията, която създават – усещане за принадлежност, гордост и свързаност с корените, разказа Тодорова. 
Тя добави, че произходът на народните танци в региона датира от древността, когато са били свързани с религиозни и ритуални практики. Много от съвременните танци имат елементи, които отразяват езически вярвания като почит към природата, плодородието и цикъла на живот. През периода на османското владичество танците са играли важна роля за запазване на българската идентичност. По време на възраждането 18-и и 19-и век народните танци от Северозападна България се възприемат като символ на националното единство. 
Танците от Северозапада са характерни с ясно изразената си емоционалност, допълни Тодорова. По думите й те могат да бъдат както плавни и изящни, така бързи и игриви. Движенията на танцьорите често включват подскоци, завъртания и ритмични удари с крака, които придават на танците жизненост и динамика. 
Музикалните инструменти, които съпровождат народните хорá и танци в Северозападна България, най-често са: гайда, тъпан, кавал (свирка), акордеон. Много от народните танци в региона се изпълняват в неравноделни тактове, типични за българската народна музика като 5/8, 7/8 и 11/16. 
Врачанският регион е богат на автентични хорá, които отразяват културното наследство и традициите на местното население. Някои от тях са абдай – традиционно хоро с уникални стъпки, ситната – хоро с бързи и ситни стъпки, изискващо добра координация, грънчарско хоро – свързано с грънчарските традиции в региона, с плавни и кръгови движения, четворно хоро – изпълнявано от 4 двойки със синхронизирани стъпки и формации, ситница – мъжко сватбено хоро от Хайредин, което се играе от двама или четирима мъже, буйно, бързо, със свободно раздвижени ръце, които могат да държат и кърпа, участващи с леко трептене и ,,натрисане“ в раменете в размер 2/4. В с. Софрониево, община Мизия, и днес са запазени автентични влашки хорá, напомни етнографът от РИМ – Враца. 
Освен хорáта, Северозападна България е известна и с ритуалните и обредните си танци, които се изпълняват по време на празници. Те имат магична и защитна функция. Част от тях са коледарските и лазарските танци, великденското хоро, танцът при жътва, сватбените танци като моминско, булчинско, кумово хоро и т.н., добави етнографът. Тя разказа за най-характерните народни хорá в региона, както и за традиционните събори, фестивали, на които се изпълняват. 
Тодорова напомни за един уникален и мистичен обичай – хоро на мъртвите. То има за цел да помогне на душите на починалите да намерят покой. Играе се в посока, обратна на часовниковата стрелка, което е символ на ,,обратния“ път на душата. В някои села във Врачанско се хвърлят цветя или житни зърна по време на хорото като символ на плодородие и вечен живот. Днес ритуалът рядко се изпълнява в автентичния си вид, но неговите елементи се съхраняват, посочи Тодорова.
„В днешно време в образованието народните танци заемат подобаващо място, като все повече училища включват танците като част от извънкласните дейности“, каза тя. По думите й читалищата също имат важна роля като пазители на традициите и културната памет. 
„Независимо дали се играят на сцена или на празник, българските народни танци продължават да вдъхновяват и обединяват, доказвайки, че традицията е жива и винаги ще бъде част от българския дух“, допълни Александра Тодорова.
БТА припомня, че зимните четения от РИМ започнаха на 5 февруари и ще приключат на 23 април.

Кюстендил

Всеки българин и благочестив християнин се счита за особено щастлив, ако може да посети поне един път в живота си Рилския манастир, пише етнографът Владимир Караманов

Спомени за Рилския манастир на Владимир Караманов -  учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на...

Плевен

Всички пазим културата и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза Станка Николова от читалището в плевенското село Коиловци

Всички пазим културата, наследството и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза секретарят на Народно читалище "Христо...

Ловеч

Нещата, които ни отличават като идентичност и народ, са празниците и обичаите ни, каза етнологът Силвия Вутева

Нещата, които ни отличават като идентичност и народ, са празниците и обичаите ни. Всички знаем колко е качествена нашата фолклорна...

Шумен

Обявяването на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО се отразява благотворно, каза Юри Йоргов

Обявяването от ЮНЕСКО на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство през 1979 г. се отразява благотворно, каза за...

Перник

Обичаят „Сурова“, вписан в ЮНЕСКО, е значимо явление, смята етнологът Цветана Манова

Обичаят "Сурова", част от списъка на световното нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, е значимо явление. Това каза за...

Париж

Списание ЛИК е изключително важно издание, което представя всички в сферата на културата, каза проф. Николай Ненов

Благодарение на Българската телеграфна агенция и на главния редактор Георги Лозанов, ние виждаме възродено списание. Едно изключително важно издание, което...