Българските народни танци в Северозападна България носят духа и традициите на един богат културен свят. Те съчетават енергия, ритъм и характер, които ги правят уникални и незабравими. Чрез тях се предават истории за радост, тъга, любов и единство, съхранявайки народната памет и идентичност. Магията на тези танци е не просто в стъпките, а в емоцията, която създават – усещане за принадлежност, гордост и свързаност с корените, разказа Тодорова.
Тя добави, че произходът на народните танци в региона датира от древността, когато са били свързани с религиозни и ритуални практики. Много от съвременните танци имат елементи, които отразяват езически вярвания като почит към природата, плодородието и цикъла на живот. През периода на османското владичество танците са играли важна роля за запазване на българската идентичност. По време на възраждането 18-и и 19-и век народните танци от Северозападна България се възприемат като символ на националното единство.
Танците от Северозапада са характерни с ясно изразената си емоционалност, допълни Тодорова. По думите й те могат да бъдат както плавни и изящни, така бързи и игриви. Движенията на танцьорите често включват подскоци, завъртания и ритмични удари с крака, които придават на танците жизненост и динамика.
Музикалните инструменти, които съпровождат народните хорá и танци в Северозападна България, най-често са: гайда, тъпан, кавал (свирка), акордеон. Много от народните танци в региона се изпълняват в неравноделни тактове, типични за българската народна музика като 5/8, 7/8 и 11/16.
Врачанският регион е богат на автентични хорá, които отразяват културното наследство и традициите на местното население. Някои от тях са абдай – традиционно хоро с уникални стъпки, ситната – хоро с бързи и ситни стъпки, изискващо добра координация, грънчарско хоро – свързано с грънчарските традиции в региона, с плавни и кръгови движения, четворно хоро – изпълнявано от 4 двойки със синхронизирани стъпки и формации, ситница – мъжко сватбено хоро от Хайредин, което се играе от двама или четирима мъже, буйно, бързо, със свободно раздвижени ръце, които могат да държат и кърпа, участващи с леко трептене и ,,натрисане“ в раменете в размер 2/4. В с. Софрониево, община Мизия, и днес са запазени автентични влашки хорá, напомни етнографът от РИМ – Враца.
Освен хорáта, Северозападна България е известна и с ритуалните и обредните си танци, които се изпълняват по време на празници. Те имат магична и защитна функция. Част от тях са коледарските и лазарските танци, великденското хоро, танцът при жътва, сватбените танци като моминско, булчинско, кумово хоро и т.н., добави етнографът. Тя разказа за най-характерните народни хорá в региона, както и за традиционните събори, фестивали, на които се изпълняват.
Тодорова напомни за един уникален и мистичен обичай – хоро на мъртвите. То има за цел да помогне на душите на починалите да намерят покой. Играе се в посока, обратна на часовниковата стрелка, което е символ на ,,обратния“ път на душата. В някои села във Врачанско се хвърлят цветя или житни зърна по време на хорото като символ на плодородие и вечен живот. Днес ритуалът рядко се изпълнява в автентичния си вид, но неговите елементи се съхраняват, посочи Тодорова.
„В днешно време в образованието народните танци заемат подобаващо място, като все повече училища включват танците като част от извънкласните дейности“, каза тя. По думите й читалищата също имат важна роля като пазители на традициите и културната памет.
„Независимо дали се играят на сцена или на празник, българските народни танци продължават да вдъхновяват и обединяват, доказвайки, че традицията е жива и винаги ще бъде част от българския дух“, допълни Александра Тодорова.
БТА припомня, че зимните четения от РИМ започнаха на 5 февруари и ще приключат на 23 април.