Маймуни могат да издават йодлер звуци по-добре от хората, установи проучване

Маймуни могат да издават звуци, наподобяващи певческия стил йодлер, значителна по-добре от хората, установиха учени, цитирани от ДПА.
Това се дължи на факта, че маймуните могат да създават значително по-големи честотни скокове от хората, благодарение на специални структури в гърлата им, сочи проучването.
Учени изследвали „резките честотни скокове“ в звуците на маймуните, напомнящи бързите честотни преходи, наблюдавани при човешки певчески стилове като йодлер или при прочутия вик на Тарзан.
Йодлер е форма на пеене, която включва многократни и бързи промени във височината между гръдния регистър с ниска височина („гръден глас“) и регистъра на главата с висок тон или фалцет. Тази вокална техника се използва най-вече при алпийското йодлер пеене, типично за тиролските песни.
Новото проучване показва, че структури в гърлата на маймуните, наречени гласови мембрани, позволяват на животните да вмъкват прекъсвания в звуците си. Тези структури са изчезнали при хората в процеса на еволюция, за да осигурят по-плавна реч.
Авторите на изследването, публикувано в списание Philosophical Transactions Of The Royal Society B, казват, че честотните скокове при маймуните „значително надхвърлят“ тези при хората.
Скоковете в така наречените ултра-йодли на маймуните са „до пет пъти по-големи“ в сравнение с човешките, показва изследването, „което предполага, че нечовекоподобните примати използват периферни анатомични механизми, за да увеличат сложността на вокалния си репертоар.“
Докато човешките йодли обикновено обхващат една октава или по-малко, маймуните могат да надхвърлят три музикални октави.
Научният ръководител на изследването д-р Джейкъб Дън, доцент по еволюционна биология в Университета „Англия Ръскин“, казва: „Тези резултати показват как маймуните се възползват от еволюирала особеност в своя ларинкс – гласовата мембрана, която им позволява да произвеждат по-широк спектър от звуци, включително тези ултра-йодли. Това вероятно е особено важно за приматите, които имат сложен социален живот и трябва да общуват по различни начини.“
Проучването, което е включвало полеви изследвания в резерват в Боливия, компютърни томографии и компютърни симулации, записвало и анализирало звуците на различни маймуни. Сред тях били черен и златен мантиев ревач (Alouatta palliata), черноглав саймир (Saimiri boliviensis) и чернолика черна паякообразна маймуна (Ateles chamek).
Установено било, че маймуните от Новия свят, чийто ареал се простира от Мексико до Аржентина, са развили най-големите гласови мембрани сред всички примати.
Д-р Кристиан Т. Хербст от Университета във Виена казва: „Наблюдавахме завладяващ пример за това как природата предоставя възможности за обогатяване на животинската вокализация, въпреки липсата на език. Производството на тези сложни вокални модели се дължи основно на анатомичната форма на ларинкса на животните и не изисква сложен неврален контрол от мозъка.“
Професор Текумсе Фич, експерт по еволюция на човешкия глас от Университета във Виена и съавтор на изследването, казва: „Нашето изследване показва, че гласовите мембрани разширяват честотния диапазон на маймуните, но също така дестабилизират гласа им. Вероятно са изчезнали по време на човешката еволюция, за да се постигне стабилност на гласа при пеене и говор.“