Малко позната част от творческата биография на Жорж Папазов ще бъде показана в изложба в София

Малко позната, но съществена част от творческата биография на Жорж Папазов ще бъде показана в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6 в София. Проектът „Жорж Папазов и Стокхолм“, куриран от Мария Василева, ще бъде представен на 14 април и може да бъде разгледан до 2 май, съобщават домакините.
Експозицията проследява дългогодишните връзки с шведската художествена сцена на Жорж Папазов през периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Днес Музеят за модерно изкуство в Стокхолм съхранява 36 негови произведения – свидетелство за трайното му присъствие в културната памет на Швеция и за мястото на твореца в контекста на европейския модернизъм, отбелязват от СБХ. 
Те посочват, че повод за проекта е произведението „Сюрреалистична композиция“ от 20-те години на ХХ век, което през 2025 г. се появява на аукцион в Упсала. Проследяването на неговия произход разкрива връзки между Папазов, Нилс Дардел и Ролф де Маре и се превръща в отправна точка за разказ за художествения обмен между Париж и Стокхолм. Днес творбата е част от колекцията на Георги Василев, допълват от СБХ.
В експозицията са включени и произведения на Хенри Унгер, чрез които се поставя акцент върху темата за художествената памет и наследството. Особено важни в професионалната биография на художника са контактите му с шведския колекционер и филантроп Ролф де Маре и с художника Нилс Дардел. Именно тази линия е във фокуса на изложбата, посочват още организаторите. 
Жорж Папазов (1894–1972) е сред първите български художници с международно признание. След обучение и работа в Прага, Виена, Мюнхен и Берлин, през 1924 г. той се установява в Париж, където се утвърждава като новатор в живописта и активен участник в художествения живот на френската столица. В творческия му кръг влизат Жул Паскин, Андре Дерен, Морис Вламинк и Пабло Пикасо, а негови творби са показвани редом с автори като Макс Ернст, Жоан Миро и Ханс Арп.
Организатор на изложбата е Фондация „Едмонд Демирджиян“ и се осъществява с любезното съдействие на Хенри Унгер, Георги Василев и Съюза на българските художници. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, уточняват от екипа. 
/ВСР