Местата и състоянията, усвоени през детството на село, са основната тема в картините ми, каза пред БТА Милко Божков

Местата и състоянията, които съм усвоил още като дете на село, са моята основна тема във всичките ми картини. Това каза пред БТА художникът Милко Божков, който тази вечер открива изложба „Постскриптум“ (P.S.) с творби от последните 40 години във Варненската градска галерия „Борис Георгиев“.
„Обикновено една картина започва с емоцията от нещо, което те жегва и преживяваш. Не търсиш някакви дълбоки философски послания. Винаги имаш една основна тема, върху която вървиш. Голяма част от платната ми са плод на чиста интуиция. Затова много обичам джаза, тъй като в него голяма роля има импровизацията. Правиш нещо, виждаш че е тръгнало в друга посока, но не може да го промениш, освен да го унищожиш, и оставяш зрителя да го тълкува. Понякога тези тълкувания са по-силни от това, което авторът е имал в главата, вадят подсъзнателното на повърхността, а може дори и да принесат основния смисъл“, каза Божков. 
Той не е поставил заглавия на творбите в изложбата, защото смята, че авторът рисува през целия си живот една картина. Това е като буквите в думите, от които съставяш изречения и накрая разказ или роман. Отделните картини са думите, които правят изложбата, обясни Божков. Заглавието „Постскриптум“ според него напомня за това, че нарисуваната творба започва друг живот и авторът не може да я промени. „Тя добива своята стойност после, когато публиката гледа, и всеки има различен начин на възприемане. Картината добива своя образ в съзнанието на зрителя и затова той има най-важната роля. Това е красивото в нея - в своя собствен живот тя предлага на гледащия варианти за тълкуване. Аз съм скриптумът, а зрителят е постът“, сподели виждането си той. 
Изложбата на Милко Божков във Варна вече е представяна през миналата година в галерията на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“ 6 в София. Тя е създадена от Пламен Моневски, който четири години е подбирал неща от две частни колекции, каза художникът. Той обаче поясни, че показаното е различно от ретроспекцията му от по-миналата година във Варненската галерия, в която изкуствоведът Румен Серафимов подбра и по-ранни работи от творческия му път.
В „Постскриптум“ има произведения от 1985-а до тази година - живопис с маслени бои и акварел, рисунки, графики в техниките офорт, литография, суха игла, акватинта, преге. Сред тях са две библиофилски серии с графики. Първата е „Елегия“ от 1980-те години, правена по текст на древноегипетски поет в продължение на пет години. Нейният тираж е само в дузина екземпляра, заради недостига на хартия в онези години, и всички са у колекционери, обясни Божков. По думите му металната техника, с която са създадени изображенията, е с много фини детайли и след известен тираж не може да се получат качествени отпечатъци.
Другата серия е от 2002 г. и е по тристишията на Борис Христов „Думи и графити“ в 40 екземпляра. Работата по нея е едно от първите неща, които художникът прави след като напуска Варна, за да живее в село Стефан Стамболово. В продължение на година Божков прави графините отпечатъци и още толкова - десетина живописни варианта, от които във Варненската галерия има няколко. Графика художникът вече не работи от доста години, уточни той.
В една от залите е показана живописната композиция „Тайната вечеря“, чиято история е свързана с бабата на твореца. „В края на 1990-те години отидох в къщата й на село. Обичах да се ровя в скрити помещения и тавани и там в една ниша намерих стара гравюра от Атон с „Тайната вечеря“, която са купили навремето от Преображенския манастир. В моята картина масата е пресъздадена оттам, а образите на апостолите са заменени с нимбове. Има толкова велики интерпретации на този сюжет в изобразителното изкуство, че няма как да можеш да си близко до тях и затова реших моята работа да бъде по-скоро символ“, разказа Божков. Отец Любомир Попов му обърнал внимание на жеста, който показва Иисус в „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Тълкуванието е, че в продължение на фразата „Един от вас ще ме предаде“, той казва „Само един ли?“. Затова в своята работа авторът изобразява Юда отделно от другите апостоли, чрез сребърната кесия. „Заглавието е „Един от нас ще…“, тоест всеки от нас в живота си прави някакви предателства дали към други хора или към себе си. Затова ние не сме богоизбрани, а трябва да бъдем по-смирени“, допълни художникът. В първоначалния вариант на тази работа, Юда е изобразен чрез метална плоча, полирана до огледало, в която всеки вижда себе си когато се наведе да погледне заглавието, припомни още той. 
Изложбата ще остане до 20 май.