Миналото във фотографиите на Улрих Вюст може да означава нещо, случило се преди 50 години или преди 50 минути, каза пред БТА кураторът Матиас Флюге по повод изложбата „Странствания из историята. Фотографиите на Улрих Вюст“. Тя бе открита тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ)..
„Миналото е минало. Няма значение преди колко време е приключило“, допълни Флюге. Над 120 фотографии на германския автор проследяват онова, което хората оставят след себе си в градската среда. Вюст почти никога не снима хора, а онова, което те са направили в миналото, обясни кураторът.
По думите му Вюст преминава пеша или с велосипед през местата, които снима, а това превръща работата му в една от „най-бавно създадените форми на изкуство“. Обясни, че немското понятие за странстване предполага едновременно физическа и ментална форма на придвижване. Флюге определя този подход като „визуална археология“. „Да търсиш останки от култури от миналото не означава само да намираш предмети. Означава също да откриваш онова, което липсва“, каза още той.
В това напрежение между загубата и появата на нещо ново кураторът открива „диалектика между меланхолията и надеждата“. Липсата поражда меланхолия, докато от останалото може да възникне нещо ново, той работи върху този тесен ръб, каза Флюге.
Според него отсъствието на хора е съзнателен избор на фотографа: „Когато в кадъра се появи човешка фигура, погледът неизбежно се насочва към нея, пише Вюст в текст, представен в изложбата. Затова той насочва вниманието към застроената среда – към онова, което хората са създали за себе си. Объркването е добър начален ход“.
Изключение са човешките лица в печатните медии. Част от експозицията включва заснети от Вюст страници от източногермански вестници и списания от 60-те години на ХХ век. „Това не са реални хора, а хора от медиите“, каза Флюге. Самият Вюст посочва в друг текст към изложбата, че тези фотографии са направени в провинцията, към която се насочва в търсене на противоположност на дългогодишните си градски сюжети. „От един момент нататък погледът започва да се изморява“, пише фотографът.
В изложбата присъстват и символите на властта. Вюст пише, че не отрича непосредствената им естетическа привлекателност, но я поставя в напрежение с рационалното им отхвърляне, а промяната дори с малко на обичайната гледна точка може да доведе образа до преувеличение, граничещо с гротеската, посочва той в текст към експозицията.
Сред представените фотографии са и кадри от центъра на Берлин в началото на 90-те години. „Археологията показва въздействието на човека, но отразява и промяната във времето. Тя може да регистрира положителни промени, но и лоши опити и провали“, каза Флюге.
„Може би трябва да си даваме сметка, че равновесието в света е много преходно и крехко и много бързо можем да разрушим това около нас“, каза директорът на СГХГ Аделина Филева при откриването на изложбата.
Директорът на „Гьоте институт“ (България) – д-р Кирстен Хакенброх, отбеляза, че изложбата е четвъртото сътрудничество между института и СГХГ в поредицата, посветена на съвременната германска фотография. Преди Вюст в галерията са представени Сибиле Бергеман – през 2022 г., Барбара Клем – през 2023 г., и Хелга Парис – през 2024 г.
Улрих Вюст е роден през 1949 г. в Магдебург. Завършва градоустройство във Ваймар и през 1972 г. се премества в Източен Берлин. Работи като урбанист и фоторедактор, а от 1984 г. е фотограф на свободна практика. През 80-те години привлича внимание с градските си пейзажи от тогавашната ГДР, а през 2017 г. участва в documenta 14 в Касел.
Матиас Флюге ще представи изложбата пред публика на 12 септември. Предвидени са и три тура с изкуствоведката Жени Дечева – на 3 и 31 октомври, и на 21 ноември.