„Минералният глад“ е причината за измирането на мамутите, твърдят учени


Резултатите от изследване на зъбите на вълнести мамути потвърдиха теорията, че те са изчезнали поради недостиг на минерали. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката на Русия, предава ТАСС.
„В зъбите на сибирски мамути е открито рекордно съдържание на азот. Този факт косвено подкрепя направения по-рано извод, че причината за измирането на мамутите е минералният глад“, се посочва в съобщението.
Учени са анализирали 29 образеца дентин (твърдата част на зъба под емайла) на вълнести мамути и са открили най-високата концентрация на азотен изотоп, регистрирана някога в останки на мамути от цялото Северно полукълбо. Максималните стойности са установени в уникално находище – Волчя грива. Това е район с почва, богата на минерали, който е привличал големи тревопасни животни. Мамутите посещавали такива места, за да компенсират дефицита на минерали. Този извод подкрепя хипотезата, че причината за измирането на мамутите е липсата на жизненоважни химични елементи в храната им.
„Големите тревопасни животни са започнали да страдат от минерален недостиг, в тяхната диета имало явен химически дисбаланс. Изследваните останки на мамути показват, че много от тях са били болни. Провежданите от нас изследвания позволяват да се правят изводи и за екологията на съвременните бозайници, да се идентифицират признаци и причини за заболявания. На базата на комплексни и детайлни анализи можем да прогнозираме промени в околната среда в близко и далечно бъдеще и да предполагаме какви болести могат да възникнат в резултат на тези промени, за да бъде човечеството подготвено“, заяви професор Сергей Лещински от катедрата по палеонтология и историческа геология на Томския държавен университет (ТГУ).
Учени от ТГУ са работили с останки на мамути от три находища от късния плейстоцен (период преди началото на ледниковата епоха) в югоизточната част на Западносибирската равнина: Красноярски край, Томска област; Шестаково (Кемеровска област) и Волчя грива (Новосибирска област), където разкопки са провеждани между 1991 и 2021 г. В изследването са участвали учени от Русия, Естония и Финландия.
Статия за резултатите от изследването е публикувана в списание Quaternary Science Reviews.

Павликени

Живото културно наследство - обичаят „Иванови влачуги“, беше представен в павликенското село Караисен

Обявеният за живо културно наследство обичай „Иванови влачуги“ беше представен в павликенското село Караисен. Това е една от най-характерните и...

София

Красимир Терзиев изследва времето като инструмент на контрол, през който се пренареждат отношенията между природа, технология и образ

В своята нова самостоятелна изложба Красимир Терзиев изследва времето като културна конструкция и инструмент на контрол, през който се пренареждат...

София

Роси Михова представя своя сборник с интервюта „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“

Роси Михова представя новата си книга „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“ на 15 януари в библиотеката на „Гьоте...

Русе

Подводната вкаменена гора в Созополския залив е световен феномен, каза проф. Христо Пимпирев

Подводната вкаменена гора в Созополския залив, която е на 20 млн. години, е световен феномен. Това каза за БТА в...

София

Константин Илиев представя новата си книга „Проблясъци от прожектор“

Константин Илиев ще представи новата си книга „Проблясъци от прожектор“ на 13 януари в галерия „Кредо бонум“, съобщиха издателите от...

Видин

Над 1300 именици празнуват на Ивановден в община Видин

На Ивановден в община Видин празнуват 1340 именици, от тях 940 носят името Иван, а 400 са кръстени Иванка. Това...