Музеят "Албертина" във Виена посвети самостоятелна изложба на австрийския художник Франц Грабмайер

Виенският музей "Aлбертина" посвещава самостоятелна изложба от картини и графики на австрийския художник Франц Грабмайер (1927 - 2015). Останалият досега неоткрит за световните ценители на съвременно изкуство художник черпи вдъхновение от природата, мотивите му са елементите вода, огън, небе и земя. Гледани отблизо, пластичните му картини, често тежащи до 100 кг, напомнят абстрактни, случайни композиции и ни завладяват с ритмичната си сила.
Живописта на Грабмайeр е абстрактна, но триизмерна като скулптура и в същото време плосък образ в традицията на европейската живопис.
„Това, което очарова Грабмайер, са енергиите и силите, присъщи на природата и нейните обекти, които художникът изважда наяве и улавя по своя неповторим и грандиозен начин. Актът на рисуване на художника също сякаш се подхранва от силите на природата: нищо не увлича мазките на Грабмайер, нищо не укротява палитрата му, плътните, подобни на бурени и набъбнали маси от цветове разгръщат интензивност, на която е трудно да се устои. Тежестта на пигмента понякога контрастира с лекотата на оцветяването; на повърхността на платното, което се превръща в арена на материални битки, се разгръща драма. Той се интересува от тежестта, интензивността, динамиката и външния вид на своите цветове и пигменти“, разказва директорът на "Албертина" Клаус Шрьодер.
Към свободното боравене на Грабмайер с цветния пигмент, който той набавя в 25-килограмови чували, сгъстява с ленено масло и превръща във вискозна паста с яйца, се присъединяват и други материали, вдъхновени от опита му в природата - към боята се добавя коксова пепел, която създава кристален кафяв тон, както и пясък или сламки, които могат да бъдат открити в картините, изобразяващи житни снипове. Това разширяване на езика на материалите придава и ново значение на случайността, тъй като не всеки ефект може да бъде планиран, съвсем отделно от факта, че различните процеси на стареене на творбите водят до допълнителни промени на повърхността, които художникът не може нито да оформи, нито да предвиди, посочват от музея.
Енергията, която излъчва картината, се дължи на факта, че може да се види само чист пигмент. "Пигментът е светлинността", казва художникът. В резултат на спонтанната техника на рисуване, чиито детайли не могат да бъдат контролирани от самия художник, всяко нанасяне на цвят е заобиколено от безброй съседни потоци от различни пигменти.
Грабмайер работи в серии, като променя няколко теми, съзнателно използва изкривявания на цветовете, играе си с наслагването им в резултат на движението, с усещанията, които възникват от наслагването на различни слоеве боя.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)