Музеят на неолитните жилища в Стара Загора е включен в индикативната листа на ЮНЕСКО, каза неговият директор Петър Калчев

Музеят на неолитните жилища в Стара Загора е включен в индикативната листа на ЮНЕСКО преди повече от десет години. Това каза директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Стара Загора Петър Калчев по повод представянето днес на новия брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“.
Той припомни, че най-добре запазената и с най-богат инвентар двуетажна къща от ранния неолит в Европа е именно тази в Стара Загора. Тя е открита през 1969 година при изграждането на водопровод по време на строителството на новата болница в града. При изкопните работи се попада на керамични предмети, мазилки и уреди. Веднага археологът от старозагорския музей Минчо Димитров започва спасителни проучвания в източната част на селищната могила.
„Негова е идеята разкритите структури на голямата къща да бъдат съхранени на място, или т.нар. ин ситу. Идеята е била да може да се разгледа къщата, както човек я е оставил преди осем хиляди години. Това дава възможност посетителят на музея да се докосне до едно състояние на обекта и да види как древните земеделци са обитавали едно такова жилище“, обясни Калчев. И заяви, че „заставайки пред останките на тази къща, виждаме интериора, сред който са живели праисторическите хора, така както са ни го оставили, без да е пипнат от съвременния човек“.
Директорът на музея описа гледката към неолитните жилища като „невероятна“. Причината за това е, че на места стените на къщите са запазени до 1,20–1,30 метра. „В нея виждаме целия инвентар, който е затрупан от горящите стени на къщата – това са пещи, които са много солидно изградени съоръжения, а непосредствено до пещта има каменни ръчни мелнички. Те са повдигнати на глинени постаменти за по-голямо удобство при работа. До тях са зърнохранилищата. Интересен факт е, че в едно от помещенията има седем зърнохранилища, в които се е съхранявало зърното на семейството, което е обитавало тази къща. До пещта има една площадка, която е леко вдигната от нивото на пода, там е била лежанката, където са спели обитателите на къщата“, разказа историкът.
Той посочи, че впечатление прави големият набор от керамични съдове, които са открити. „При археологическите проучвания е установено, че във всяко от жилищните помещения е имало между седемдесет и осемдесет керамични съда“, каза още Калчев. И уточни, че са намерени и „три керамични стълбчета, които в горния си край са разчленени. Те са поставени в къщата под формата на триъгълник. Това са местни ритуални стълбчета, където семейството е извършвало култовите обреди във връзка с определени дейности като сеитба, прибиране на зърното, раждане на животно и т.н.“, обясни символиката директорът на музея.
На първия етаж на постройката е имало общо две жилища, като те не са с еднакви размери. „Любопитно е, че е запазена вратата на едното помещение, която е с размер приблизително 90 см, като вратите в наши дни“, уточни Петър Калчев.
На втория етаж е имало само едно помещение, където в средата има изградена пещ с каменни ръчни мелнички и керамични съдове, но там се е намирал и стан. Имало е и две торби с керамични модели на житни зърна, което отново е свързано с обредната дейност на древните земеделци по нашите земи.
„Къщата е била висока около 7 метра, а покривът е бил двойно стреховиден. Изисквало се е голямо майсторство от древните хора, за да може с каменна брадва и кремъчен свредел да бъде направена такава двуетажна къща. Това показва, че те са имали традиции в изграждането на къщите“, коментира още историкът. И допълни, че „ние виждаме, че тези хора са притежавали една доста добра технология при изграждането на своите къщи. Самият факт, че в 5600 година преди Христа е направена такава двуетажна къща, показва високото ниво на културата на тези хора, тяхната строителна техника и уменията им да направят такова двуетажно жилище. То е обитавано от три семейства, като всяко семейство е притежавало оръдията на труда, с които е работило, както и зърнени запаси, с които се е изхранвало“, посочи още той.
От думите на Калчев стана ясно, че обикновено през есента хората са насичали дървен материал, обелвали са му кората, за да не се появи червей, който да унищожи дървесината. Те са използвали стълбове с размер от 7–8 до 10–12 см, от които са правили много здрава конструкция, като между коловете са били преплетени тънки пръти, които от двете страни са били измазани с глина и слама. „В къщата от вътрешната страна личи, че седем пъти е била замазката, която е била във вътрешната част на помещението. Подът също е бил замазан с няколко слоя глина за изолация“, каза още Петър Калчев.
„Музеят е включен в индикативната листа на ЮНЕСКО от 2013 година. Очаква се да бъде продължена процедурата евентуално да бъде получен такъв статут. Това трябва да бъде съгласувано с Община Стара Загора, с Министерство на културата и с Регионалния исторически музей. Но това зависи от специална комисия“, припомни директорът на старозагорския музей.