Музеят на занаятите в Троян започва кампания „Априлското въстание в колекцията на троянския музей“ в социалните си мрежи

Музеят на занаятите в Троян започва кампания „Априлското въстание в колекцията на троянския музей“ в социалните си мрежи, съобщи на брифинг директорът на културната институция Елеонора Авджиева.
През април и май екипът на музея ще публикува текстове, снимки, художествени творби, културни ценности и документи, които проследяват историята на Троянския край по време на подготовката, избухването и погрома на Априлското въстание.
Въпреки че в самия Троян не се развиват преки въстанически действия, историческите извори свидетелстват за съществената роля на региона в подготовката и усилията на местното население. В рамките на кампанията ще бъде разгледан периодът от гибелта на Васил Левски до разгрома на въстанието, с акцент върху събитията в Троянския край и въстанието в Новоселската котловина (Априлци), разказа Авджиева.
Троян има важно място и в развръзката на въстанието – тук са заловени част от апостолите на Четвърти революционен окръг, сред които Захари Стоянов, Тодор Каблешков и Найден Попстоянов. Част от тях преминават през троянския кауш, описан в „Записки по българските въстания“, припомни тя.
Допълнителни сведения за събитията дават изследванията на Иван Хаджийски, който през 30-те години на 20-и век събира свидетелства от участници и техни наследници.
В кампанията ще бъдат представени подбрани материали и произведения от музейните фондове, включително творби на Пенчо Балкански, Теофан Сокеров, Анастасия Панайотова и Григор Първев и др.
Основата на инициативата е тематико-експозиционната документация, изготвена през миналата година от музейните уредници д-р Десислава Вутова и Мария Минковска. Тя е разработвана близо година и е съгласувана с всички компетентни институции. Рецензенти са проф. Вера Бонева, проф. Орлин Събев и проф. Пламен Митев.
„Целта не е да се търси ефектна атракция, тъй като става дума за една от най-драматичните страници в българската история, отразена и в европейската преса. Чрез чуждестранни кореспонденти информацията достига до света и предизвиква силна обществена реакция срещу извършените жестокости. Днес отново чрез медиите се разчита тази памет да достига до хората. Макар в България подобни събития да не се случват, те продължават да съществуват по света, поради което чрез дейността си музеят заявява стремеж към съхраняване на историческата памет“, посочи Елеонора Авджиева.