На Фолклендските острови е имало тропическа дъждовна гора преди 30 млн. години, сочи проучване

На Фолклендски острови е имало тропическа дъждовна гора преди 30 милиона години, установи проучване, цитирано от ДПА.
Изследовател от университета в Саутхемптън е открил доказателства, че безлесната тревиста местност на Фолклендските острови е била дом на пищна и разнообразна дъждовна гора допреди 30 милиона години. Д-р Зоуи Томас установява, че някога архипелагът в южната част на Атлантическия океан е бил покрит с прохладна и влажна гора, подобна на съвременните дъждовни гори край бреговете на Южна Америка. Работейки с екип от международни учени, д-р Томас провежда изследването, след като научава от местна общност на Порт Стенли за местонахождението на погребани останки от древната гора. Томас разказва, че благодарение на случайни разговори в началото на 2020 г., екипът намира идеално запазени останки от праисторически дървета.
С помощта на членове на "Южноатлантическия институт за изследване на околната среда" (South Atlantic Environmental Research Institute) са взети проби от торфени слоеве и отлагания от място близо до пристанището Стенли. След това те са транспортирани до Австралия за лабораторни изследвания в университета на Нов Южен Уелс, където от седимента са взети проби, а дървесината е анализирана със специализиран сканиращ електронен микроскоп.
Останките от дърветата са твърде стари, за да се получат убедителни резултати от радиовъглеродно датиране. Затова вместо това са използвани поленови спори, които показват, че те са на възраст между 15 и 30 милиона години. 
Според Томас преди десетки милиони години климатът в южната част на Атлантическия океан е бил много по-топъл и влажен от днешния и е могъл да поддържа подходяща среда за тропически гори. Много от дървесните видове, растящи на Фолклендските острови по времето, когато е била взета пробата, вече са изчезнали. Томас допълни, че е възможно промяната в климата към по-студени и сухи условия да е довела до изчезването на горите на Фолклендските острови.
Изследването е публикувано в списание Antarctic Science.