Националният военноисторически музей ще представи изложба, посветена на 150 години от Априлското въстание

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще представи изложба, посветена на 150 години от Априлското въстание. Експозицията „Кървавият пламък на българския Великден 1876“ ще бъде открита на 9 април от 10:00 ч., съобщават домакините.
В дните, когато християнският свят си припомня жертвата и възкресението, разказът за пролетта на 1876 г. придобива особена сила – защото именно чрез саможертвата си българският народ заявява правото си на свобода и проправя пътя към своето възраждане на световната карта, казват от екипа на НВИМ.
По техни думи в центъра на експозицията са знамената и оръжията, не само като свидетели на епохата, а като най-яркия израз на волята за свобода - знамето като символ на идентичността, честта и идеала, около който се обединяват българите, и оръжието като символ на последния отчаян, но решителен избор да защитят този идеал. Заедно те въплъщават устрема, вярата и дързостта на онези „луди глави“, дръзнали да се изправят срещу една империя, отбелязват от НВИМ. 
Сред представените артефакти в изложбата са оригиналните въстанически знамена – преки свидетели на случилото се преди 150 години. Посетителите ще имат възможност да видят Карловското знаме – поръчано още от Васил Левски, под чиито дипли Панайот Волов обявява въстанието в Панагюрище, тъй като знамето на Райна Попгеоргиева още не е готово.
Част от експозицията са и три от 12 знамена, ушити по поръчка на Георги Бенковски за 4-ти революционен окръг, знамето на Горнооряховските въстаници, задържано от османските власти преди избухването на въстанието, но продължило пътя си към свободата с участието си в кръвопролитните боеве при Шипка и Шейново в Руско-турската война. За обхвата на делото свидетелстват и знамето на четата на Димитър Беровски от Разловското въстание, съхранило паметта за борбите в Източна Македония, знамето на Сливенския революционен окръг, на комитета в с. Радилово и други.
Домакините допълват, че експозицията включва и лично оръжие – хладно и огнестрелно, на участници в подготовката и осъществяването на въстанието като Иван Драсов, Панайот Хитов, Панайот Волов, Стоил войвода, Ильо войвода, Симо Соколов, Христо Караминков – Бунито и много други познати и не толкова известни герои от онези дни. Паметта за събитията от 1876 г. е представена и чрез отличия, създавани през годините, които отразяват трайния им отзвук в националната памет.
Част от експозицията са и свидетелства за силния международен отзвук, думи на чуждестранни държавници, учени, писатели и общественици разкриват съчувствието към българите и вълната от възмущение, която Априлското въстание предизвиква в Европа и света. Посетителите ще имат възможност да чуят и личните свидетелства на съвременници – гласове, които и днес носят паметта за преживяното, посочват от НВИМ.
/ЕМС