На втори февруари във Варненско почитат легендата за петела, спасил с кръвта си преди векове мъжките рожби

Легендата за петела, спасил с кръвта си преди векове мъжките рожби, бе почетена днес в село Кривини, Варненска област. Празникът се отбелязва всяка година на 2 февруари.
За БТА 82-годишната Минка Михова разказа, че помни от дете как се спазват традициите на този ден. Разликата е в броя на хората, които се събират, тъй като днес селото няма много жители. 
Легендата разказва, че през турско робство сеймените минавали всяка година през този край и събирали мъжките рожби, за да служат като еничари, посочи Михова. През която къща минели, поставяли червен кръст на портата. Една година млада жена видяла сеймените отдалеч. Тя стояла да пътната порта, а в краката й се въртял петел. Жената бързо скъсала врата на животното и с кръвта му начертала кръст на вратата. След това се развикала и комшийките да направят същото. Сеймените минали, видели кръстовете и заминали, а мъжките рожби били спасени. Смята се, че оттогава, та до ден днешен на 2 февруари се колят петли и се рисуват кръстове на портите на домовете, където има момчета, каза Михова.
В Кривини традицията изисква и да се облича петел с елече и панталони. На врата му се слага торбичка с пайети, пълна с ечемик. По думите на Михова единият петел се коли за здраве и дълголетие. С пременения се играе хоро, а след това се пуска отново на двора при кокошките. Така жертвата е дадена и живият празнува своето спасение, допълни Михова.
На мегдана днес обличането на петела, в което вложиха усилия три жени, бе придружено с много закачки, а дамите обобщиха ситуацията, като посочиха, че мъжете винаги трябва да се мъчат. Пак по традиция бе изпята и песента „Отдолу идат сеймени, мале мо, юнашка глава носеха“, с която бе припомнено какво се е случило преди векове.
Проблемът е, че селата опустяват, коментира още Михова. По думите й младите не поемат традициите, въпреки че идват на празника. Като проблем тя изтъкна и това, че жените трябва да си правят сами носиите, да плетат, шият и ги украсяват, защото читалището не получава никакви средства. Ние се забраждаме така, както сме виждали от бабите и майките си, посочи Михова, докато оправяше петльовото перо в кърпата си, и подчерта, че традициите трябва да се пазят колкото може по-автентични, за да се запази българщината.