Най-важното в комикса е да има история, каза творецът Георги Гечев, който представя в Казанлък книжката си "Весели врабчета"

В комикса най-важно е да има история. Това каза в интервю за БТА младият казанлъшки автор Георги Гечев, който днес за пръв път представя комикса си „Весели врабчета“. Събитието е част от програмата на тазгодишните Чудомирови празници, а Георги Гечев е родственик на техния патрон Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. Според него културата на комикса не се изразява само в графиката или в едно или друго отражение на изкуството, а по-скоро в комбинацията от всички тях.
„Весели врабчета“ е сборник от карикатури, които съм събрал за няколко месеца, посочи авторът. По думите му това е „комикс и шаржове, но през герои, които са във формата на малки топчовци, в случая - весели врабчета“. Всяка история на всеки герой върви през семейството и всичко е хумористично, отбеляза Гечев. Той подчерта, че Чудомир никога не може да бъде настигнат, но онова, което проговаря в тази книжка, е една тънка нотка на хумора, типично казанлъшки и за региона.
„Чудомир е много по-сложен в писането и в рисунката си, но това, с което е характерен, е хуморът и смятам, че нашият край не е спрял да го развива“, каза той. И допълни, че тази книжка цели по-скоро да пренесе хумора към младата мисъл. „Целта не е да накара някой да седне да чете нещо много сериозно и все пак да го накара да се замисли върху някои важни неща от живота през истории на малки герои“, обясни Георги Гечев. Той добави, че всичко е през неговото чувство за хумор, който не би сравнил с това на Чудомиро и което е доста саркастично на моменти.  
Той разказа, че идеята се е зародила на шега при разговор с приятели, а комиксът засяга теми, които вълнуват съвременното общество. „В една от сцените сме в музея – семейна сцена, бащата води децата в музея, където виждат египетска котка. Децата се шегуват с котката, а бащата коментира „сега разбирате ли защо в Древен Египет няма врабчета“, обясни авторът. И допълни, че хуморът е много тънък, има и игра на думи, а рисунката е простовата, но изказва много. Комиксът е разделен на няколко различни части, има цяла история, която минава с рисунки за няколко герои, но останалите са индивидуални ситуации в живота на тези врабчета, обясни Гечев. Според автора всеки човек, който чете, може да се оприличи с героя. В комикса има игри, той идва и с двоен плакат.  Повечето неща вътре са за малки деца, но хуморът е доста тънък и същевременно с дълбок смисъл, така че и възрастни могат да се забавляват с тази книжка, каза още Георги Гечев. 
По думите му макар и изданието да е много цветно и някак елементарно нарисувано, сюжетът и темите са сериозни и свързани с обществото като времето, в което живеем. „Нещо, което за мен е забавно, засяга и нашата демокрация, която все още развиваме всеки ден – нарисувани са малките врабчета, но техният термин е „врабчокрация“. В нарисуваната сцена има малък митинг, в който всяко врабче изказва мнението си за нея“, разказа още авторът.  
Концепцията за създаване на подобна книжка се е зародила преди време.  По принцип рисувам по-сложни неща и влагам повече детайли в рисунките и платната си. „Една сутрин седнах с идеята, че ми се рисува нещо, но не зная какво. Не си спомням какво точно стана, но си помислих за по-прости форми, с които да изразя нещо, което бих искал да изкажа и което иначе би ми отнело часове да нарисувам. Исках да направя нещо, което да става бързо, за да изкарам моментното настроението от себе си“, разказа той и обясни, че е работил няколко месеца върху идеи, които са го вълнували през деня. 
Георги Гечев разказа още, че непрофесионално се занимава с комикси от малък и все още пази първия си комикс на Мики Маус от 1991 година. Учил е изобразително изкуство в Канада със специалност „Илюстрация“. Според него в това поле не е важен само талантът, а онова, което е още по-важно, е да развиваш една идея и да бъдеш постоянен. „Може би точно това липсва на българското изкуство в комикс културата - има едно голямо непостоянство“, каза той. И изрази надежда комиксът „Весели врабчета“ да бъде едно малко зрънце, което да донесе вълна на интерес, особено у младите творци. Затова се радвам и че съм в Казанлък, защото ако тук се придобие такъв интерес, ще се радвам да събера хора, които да искат да сформират някакво издание, допълни той. 
Гечев обясни, че подобно на киното за създаването на един комикса не работи само един човек – там е цял екип, а всичко върви по една голяма стълбица, за да излезе една история наяве. Според автора историите във „Весели врабчета“ със сигурност могат да се превърнат в анимационен филм, но анимацията е трудоемка и е нещо, с което не би се ангажирал, ако няма екип. „Надявам се все пак книжката да добие някакъв тип популярност сред малки и големи и бих се радвал да се развие една малка комикс култура в страната, която в момента не съществува в този си размер, в който е била 80-те и 90-те години на миналия век“, посочи той. 
В комикса най-важно е да има някаква история, подчерта Георги Гечев. Според него онова, което липсва на българския комикс в момента, е това наистина историите „да грабват“. Той смята, че разказът трябва да е свързан с нещо позитивно, тъй като негативизмът привлича внимание, но за кратко, докато една развиваща се история може да върви през вълните на негативизма, но трябва да има някаква цел и позитивен край. 
Книжката „Весели врабчета“ е достъпна в Литературно-художествен музей „Чудомир“, може да бъде поръчана и от официалната си фейсбук страница, допълни авторът. Той изказа благодарност на културния институт за помощта при реализиране на идеята му.