Археологът обясни, че животинските костни останки са от тревопасни животни, което означава, че е имало растителност, а тя няма как да вирее в ледници. Открити са в северния сектор на археологическия обект, в културен пласт с преднеолитни отлагания на голяма дълбочина, достигането до който изисква много сериозен труд, обясни археологът.
„При с. Оходен е единственият праисторически обект, в който са регистрирани пластове и периоди преди новокаменната епоха, т.е. преди проявата на производяща икономика. Уникален шанс, че в рамките на един раннонеолитен археологически обект успяваме да попаднем на следи от човешко присъствие от т. нар. късен палеолит, края на плейстоцена, когато би трябвало според съвременните теории хората да са в пещери заради ледниковия период. Очевидно това откритие ще промени тази теория. Ще се окаже, че в един времеви отрязък през ледниковия период по нашите земи, тук, около Враца, е имало затопляне, което е позволило на хората да излязат на открито и да си изграждат като ловци своите лагери“, обясни Георги Ганецовски.
По думите му първоначалните данни, сочещи за човешко присъствие, като обработени кремъчни артефакти, показват, че на мястото е имало живот. Радиовъглеродният анализ, направен на място, озадачил не само археолозите, а и цялата научна общност, тъй като става въпрос за период между 34 000 години и 29 000 години преди Христа, каза археологът.
Тази есен, когато бе 24-тият археологически сезон в неолитното селище край с. Оходен, археолозите са проучвали и още три участъка. В единия са намерени останки на обредна структура №15. „Като цяло самата структура е изключително любопитна, свързана е с огън. Намерихме останките и на още две огнища, които определено са използвани за извършване на ритуали, тъй като депозитът там и около тях е с ритуални предмети. Особеното е, че намерихме огромно количество мидени черупки и такива на охлюви. Заради близостта до р. Скът това не е кой знае колко странно, любопитното е, че животни, свързани с водата, са използвани в огнени ритуали и това ни вкара в сериозни размисли“, разказа археологът.
По думите му целият депозит - керамика, кости, останки от еленови рога, също използвани в ритуали, са в много добро състояние, всички са с налепи и това ги е защитило от околната среда през последните осем хилядолетия.