Няма да закриваме държавни културни институти, ще поставим ясни категории и ще въведем стандарти, заяви министърът на културата Найден Тодоров

Категорично няма да закриваме държавни културни институти, но имаме предложение как да бъде решен проблемът с финансирането – чрез въвеждане на ясни категории за културните институти и на стандарти за тяхното функциониране. Финансирането ще се определя според фактори като населено място, демографски характеристики и спецификата на конкретния културен институт, а не според класиране от типа „кой е първи, втори, трети и т.н.“. Това каза служебният министър на културата Найден Тодоров на пресконференция днес в зала „Колегиум“ на Министерството на културата (МК). Темата на обсъждане на пресконференцията бе „Сценичните изкуства“.
„Всеки един културен институт да има своята писта, роля и финансиране, определено от ролята му в обществото. Наша цел е да спре противопоставянето на културните институти. Сценичните изкуства се превръщат в бездънна яма в бюджета на Министерството на културата, без културните институти да носят вина за това", каза още служебният министър на културата.
„Когато говорим за криза в сектора на сценичните изкуства, говорим за криза, която не е от днес, не е и от вчера. Тя не просто тежи, това е системата, която отдавна е изчерпала своя модел", допълни министър Тодоров.
Той постави акцент върху скорошните коментари на директори на на театри, които представиха позиции във връзка с натрупаните проблеми, свързани с развитието и дейността на сектор „Сценични изкуства“.
„Имаме дългове в държавните театри - част от дефицита им към края на 2025 г. се дължи на това, че в средата на годината те разбраха, че бюджетът им е намален с 30 процента. И тъй като в продължение на почти половин година бяха работили на 100% бюджет, се оказа, че през втората половина на годината трябва да работят с бюджет около 50% от това, което са предполагали, че ще имат. Естествено, те не са успели да се поберат, повечето от тях, в тези 50%, защото се оказва, че част от прогнозните бюджети надскачат дори фонд „Работна заплата" в културните институти. Тоест, имаме една ситуация, в която бюджетът не достига да се платят заплатите", обясни министър Тодоров.
„Вкарвайки всички в една и съща писта, ние предизвикваме една абсолютно фалшива конкуренция между театрите и между техните ръководства. Настава битка между тях за малкото пари, които ние имаме да им отпуснем. И се стига дори до абсурдните ситуации директор на държавна културна институция да звъни в Министерството на културата, той е преизпълнил своята субсидия, но да звъни да се сърди, че Министерството дава субсидия на друг културен институт, който не е достигнал своя максимум за субсидия, защото директорите на културните институти са превърнати от тази система във врагове един на друг. Това не е ролята на културата. Ролята на културата е да обединява хората, а не да ги разединява. Казусът с театралната афера, която не е ясно защо заглъхна, е показателен симптом за болестта в системата. Ролята на Министерството на културата е подменена и към настоящия момент то се занимава основно с облекчаване на симптоми и „гасене на пожари“, посочи Найден Тодоров.
„Приключваме с пазарния принцип в държавните културни институти. Изпуснахме цели поколения и фалирахме театрите с този пазарен принцип. Те не са фабрика, връщаме се към основната роля на публичните културни институти, защото дори без да фалират, ако продължаваме да държим в една писта публични, независими и частни организации, в някакъв момент някой ще повдигне въпроса защо въобще държавата субсидира. Държавата не се меси в пазара, а във формирането на вкуса на обществото. Това е причината за съществуването на Министерството на културата", каза Найден Тодоров.
Той обясни, че по плана за категоризирането на културните институти „ще бъдат направени работни групи, които преди категоризация ще извършат подбор за категориите. Резултатът ще бъде коментиран към края на април. След решенията ще се съберат директорите на театрите, не наведнъж, за да може заедно с тях да се определи всеки един от индикаторите относно неговата стойност - в края на месец май".
„В Закона за закрила и развитие на културата пише за сферата на сценичните изкуства, че театрите могат да постигат на годишна база, ако имат необходимите приходи, до 120% растеж на своя бюджет. Само че бюджетите им са толкова изкривени, че тази година само 5 държавни културни института, в сферата на сценичните изкуства, завършиха с бюджет под 120%. Два бяха на границата на 120%, 10 са в границите между 120% и 150% от началния си годишен бюджет, 25 института завършиха годината с бюджет между 150% и 200% от предвидения за тях и 9 института с бюджет над 200% по-голям от предвидения в прогнозния бюджет. Всичко това е възможно, защото през 2011 г. системата беше в срив. Беше в морален срив. Тогава ръководството на Министерство на културата реши да мотивира държавните културни институти, предлагайки им един квази пазар. Държавната субсидия да бъде в някакво процентно съотношение с техните собствени приходи. Това имаше една изключително позитивна роля, защото накара държавните културни институти да работят", отбеляза културният министър.
„Имаше и един изключително негативен ефект във времето, защото политиката на културните институти в сферата на сценичните изкуство се изроди и започва да се преследва само финансовия стимул, без да е от значение художествения резултат, без да е от значение смисълът на съществуването на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства. Има няколко вида културни институти в сферата на сценичните изкуства. Някои от тях са с публично финансиране и те не са случайно с публично финансиране. Те не са богоизбрани. Те са с такова, защото трябва да имат определена роля в обществения живот. Тяхната роля е да възпитават вкуса на обществото. Ние обаче, изкарвайки ги на пазара, ги превърнахме в конкуренти на независимите организации и на частните организации, с което обезсмислихме съществуването на публичната система. Неслучайно се чуха призиви в последните няколко месеца, че частните и независимите културни организации искат също да получават държавна субсидия. Отговорът очевидно е не, но защо отговорът е не - защото тяхната роля е друга. Тяхната роля е да развиват себе си на база на вкуса на обществото, което публичните културни институти формират. Тази роля обаче, на държавните културни институти, в сферата на сценичните изкуства, е загубена през последните 15 години. Затова имаме натрупани дългове в държавните театри.
„Имаме десетки културни институти, които ако бяха на свободния пазар, щяха да бъдат в практически фалит. Ние изискваме от директорите да носят финансова отговорност. Как обаче те да носят тази отговорност, когато ние ги ограничаваме, казваме им да правят каквото искат, но да си знаят тавана. Логично би било да им освободим тавана, нали? Как обаче може една затворена финансова система, каквато е бюджетът на Министерството на културата, да финансира отворена такава, каквато е делегираният бюджет? Честният отговор - не е възможно. И в крайна сметка, ние може би трябва да се замислим, какво точно казва законът, защото според Конституцията на България, ние сме длъжни да предоставим равен достъп до култура на всички български граждани. В настоящия момент с тази система, ние не го правим. Ние дори нямаме такова изискване към ръководствата на публичните културни институти, а това би трябвало да бъде основа на държавната културна политика. Липсва каквато и да било разлика между театрите, които имат различна мисия. В крайна сметка, в настоящия момент, всички бягат в една и съща писта - колко лева ще спечелят и каква субсидия ще получат те върху собствения си приход, но всъщност, задачите пред различните театри е коренно различна и тя е различна още в основата при създаването им. Културата не е фалирала, а инструментите, които ние ползваме, за да я формираме. Затова трябва да приложим лечение", призова министър Тодоров.