По думите им в книгата си авторът рисува поетични картини на стара София от края на XIX и началото на XX в. В „Затрупана София“ Кирил Христов описва духа на столицата – такава, каквато е била в очите на съвременниците му. Той повежда читателя на разходка из гледки и места, част от които вече са изчезнали.
Авторът разказва за личности, с които самият той е общувал всекидневно. Описва какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца му, да гостува на Петко Каравелов или да другарува с Алеко Константинов и Пенчо Славейков, отбелязват издателите. „Тая вечер, особено нощната разходка, бе достатъчна, за да почувствам и Пенчо, и Алеко като хора близки, и то сякаш не от днес, а от години“, казва за запознанството си с писателите Христов, цитиран от „Кръг“.
Той пише „Затрупана София“ почти непосредствено преди смъртта си през 1944 г., а спомените му започват през „горещ юлски ден на 1889 г.“.
Кирил Христов (1875 – 1944) е лирик, белетрист, преводач, драматург, общественик. Живее в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. „Христов е един от най-цензурираните писатели на времето си. Онова в българската литература, което в съчиненията на Вазов, Яворов, Величков и Пенчо Славейков се намира за скандално, при Кирил Христов е норма“, посочват от „Кръг“.
/ ГН