Осем изображения от телескопа „Джеймс Уеб“ потвърждават теория на Айнщайн


Последните изображения, направени от телескопа „Джеймс Уеб“, показват феномен, който Айнщайн е предсказал преди около 100 години, предаде електронното издание Live Science.
Осем галактики изглеждат разтеглени, изкривени или дори извити в кръг – т. нар. „пръстени на Айнщайн“. Тези форми се дължат на ефекта на гравитационните лещи, които са големи галактики или други астрономически обекти, играещи ролята на естествени увеличителни стъкла.
Изображенията на телескопа „Джеймс Уеб“ са направени като част от проекта COSMOS-Web, една от най-големите програми за наблюдение с този инструмент. Учените са прекарали 255 часа, насочвайки телескопа към над 42 000 галактики и са открили над 400 възможни примери за пръстени на Айнщайн. Последните осем са сред най-забележителните.
Някои от тези галактики са били наблюдавани с телескопа „Хъбъл“, но по-ясната инфрачервена резолюция и чувствителност на „Джеймс Уеб“ разкрива детайли, които досега са били немислими. Други от тях са нови открития, включително галактики, които прахта и разстоянието карат да изглеждат червени.
Ефектът на гравитационните лещи се наблюдава, когато голям обект като галактика, благодарение на своята тежест, изкривява пространството около себе си. Когато светлина, идваща от по-далечна галактика, мине през изкривеното пространство, нейната траектория също се извива. Ако двете галактики се подредят по точно определен начин, светлината, излъчвана от по-далечната от тях се изкривява във формата на дъга или пръстен. Преди повече от 100 години Алберт Айнщайн предсказва този феномен, който е кръстен на негово име. Частичните дъги и пръстени са по-често срещани.
Ефектът на гравитационните лещи помага на астрономите да наблюдават още по-далече и по-ясно в пространството. Лещите увеличават и усилват светлината на много далечни галактики, които иначе биха били невидими. Те също позволяват на изследователите да измерват масата на галактиките и на тъмната материя, която не може да бъде наблюдавана пряко.
Редките условия, в които се наблюдават пръстените на Айнщайн, позволяват на астрономите да изучават градивните елементи на галактиките, звездните купове и свръхновите. Тези прозорци към далечното минало разкриват как са се образували галактиките и как тъмната материя е оформила космоса в ранните му години.