Отбелязваме 120 години от рождението на проф. Христо Бръмбаров

Днес се навършват 120 години от рождението на проф. Христо Бръмбаров – оперен певец и вокален педагог. Той е роден на 15 октомври 1905 г. в Ловеч, но в ранните му години семейството се преселва в Плевен, където той прекарва детството си и завършва гимназия.
Още като дете проявява силен интерес към музиката. Първоначално сам се опитва да свири на мандолина, а по-късно започва да взема уроци по цигулка. Свири в училищния оркестър, пее в църковния хор на храм „Св. Троица“, а след това и в градския хор. Още в ученическите си години впечатлява с музикалния си талант, макар че първоначално мечтае да стане авиатор или лекар.
През 1927 г. постъпва в певческия клас на Иван Вулпе при Държавната музикална академия в София. От 1929 до 1935 г. учи пеене в Милано при Армандо Чеки, Луиджи дел Лунго и Енрико Пиколи.
ОПЕРЕН ДЕБЮТ В ИТАЛИЯ И ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ
През 1932 г. Христо Бръмбаров успешно дебютира в ролята на Жорж Жермон от операта „Травиата“, в оперния театър на Лаго ди Комо. След това изнася с огромен успех концерти в оперните театри на Равена и Милано, изпълнявайки роли от италианския и френския оперен репертоар, сред които Фигаро от „Севилският бръснар“, Астон от „Лучия ди Ламермур“, Граф ди Луна от „Трубадур“, Валентин от „Фауст“, Риголето от едноименната опера, Тонио и Силвио от „Палячи“, Марсел от „Бохеми“, Алфио от „Селска чест“.
През 1936 г. Бръмбаров се връща в България и постъпва в пътуващата подвижна опера, начело с Тодор Хаджиев и Стефан Македонски. На 15 юни 1936 г. дебютира в Народната опера в София в ролята на Фигаро от „Севилският бръснар“, а от 1937 г. е назначен за редовен артист. Същата година започва и плодотворната му педагогическа дейност като лектор, а от 1947 г. - и като професор в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
ОСНОВАВА КОНКУРС ЗА МЛАДИ ПЕВЦИ
През 1961 г. проф. Христо Бръмбаров е сред основателите на Международния конкурс за млади оперни певци в София, който бързо придобива авторитет и популярност благодарение на неговата всеотдайна работа. През 1962 г. е основател и директор на Централната студия за български и чужди вокалисти, а от 1965 г. е член учредител на възстановения Съюз на българските музикални дейци. Бил е и две години вокален педагог в Болшой театър, в Москва, Русия.
Той е и основател на Плевенската опера през 1970 г. Сред върховите постижения на проф. Бръмбаров до 1944 г. са ролите му на Жермон от „Травиата“, Георги Грозника от „Янините девет братя“, Кочубей от „Мазепа“, Холандецът от „Летящият холандец“, Вотан от „Рейнско злато“ и Хамилкар от „Саламбо“. Двете роли от българския репертоар – Георги Грозника и Хамилкар – му отреждат място сред най-добрите тълкуватели на българското оперно творчество.
МАЙСТОР БАРИТОН
След 1944 г. той изпълнява със забележително певческо и актьорско майсторство голям брой партии от драматическия баритонов репертоар на Софийската народна опера. Между най-добрите му роли през този период са Борис Годунов от едноименната опера, Тарас от „Семейството на Тарас“, Събо от „Момчил“ и Томски от „Дама пика“.
Постиженията му са високо оценени както в България, така и в чужбина – по време на гостувания в СССР (в ролята на Борис от „Борис Годунов“), Югославия, Румъния, Полша, Чехословакия, Франция и Белгия.
Според критиката Бръмбаров притежава звучен, тембрист баритон със здрави височини и рядко красив център. Особено подходящи за гласа му са партии с ярки, динамични и темпови контрасти, изобилстващи от напрегнати драматични ситуации. Той е отличен актьор, който спонтанно и въздействащо изгражда емоционалните кулминации, придавайки им забележителен блясък и въздействаща сила.
ПЕДАГОГ НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ ОПЕРНИ ПЕВЦИ
Като специалист по белканто проф. Бръмбаров е вокален педагог на няколко поколения оперни певци. Резултат на педагогическата му дейност са високите постижения на учениците му, сред които Гена Димитрова, Николай Гяуров, Димитър Узунов, Николай Гюзелев, Асен Селимски. Освен тях той е преподавал и на певци като Рафаел Арне, Катя Георгиева, Радка Конфорти, Лиляна Василева, Тодор Бонев, Лиляна Жабленска, Стойко Диков, Димитър Божков.
Сред ярките сценични превъплъщения на проф. Христо Бръмбаров се открояват образи от разнообразен репертоар, включващ както класически, така и съвременни заглавия. Той изпълнява ролята на Пизаро във „Фиделио“ от Бетовен (1941). В „Кармен“ на Бизе се превъплъщава в Ескамилио (1942). Изключително въздействащи са интерпретациите му на вагнерови персонажи – Холандеца в „Летящият холандец“ (1939) и Вотан в „Рейнско злато“ (1943).
Във вердиеви творби проф. Бръмбаров изпълнява редица централни баритонови партии: Поза в „Дон Карлос“ (1936), Амонасро в „Аида“ (1940), Ренато в „Бал с маски“ (1941), Симоне Боканегра в едноименната опера (1942), както и Арцезиус в „Мъртвите очи“ от Д’Албер (1938).
Изявява се също като Варин в „Станционният надзирател“ от Крюков (1947) и Ирод в „Иродиада“ от Масие (1940).
ПРИЗНАНИЕ
През 1947 г. проф. Христо Бръмбаров е удостоен със званието „Народен артист“. През 1950 и 1952 г. е лауреат на Димитровска награда (първа степен). През 1952 г. получава орден „Георги Димитров“, а през 1959 г. е награден с орден „Народна република България“ (първа степен).
През 1961 г. Христо Бръмбаров получава тежък инфаркт, което слага край на певческата му кариера, но той продължава да се занимава с преподаване. Умира на 12 юли 1974 г.
От 12 април 1975 година Плевенската опера носи името „Христо Бръмбаров“.
През 1993 г., по инициатива на оперната прима Гена Димитрова, международният конкурс за млади оперни певци е преименуван на „Проф. Христо Бръмбаров“. През 1998 г., заедно с проф. Ирена Бръмбарова, тя учредява фондация на негово име с цел да продължи делото на професора, да подкрепя млади оперни таланти и най-вече да организира ежегодния конкурс за млади оперни певци.
На 15 октомври 2025 г. Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен отбелязва 120 години от рождението на Бръмбаров. В експозицията са включени материали, свързани с живота и творчеството на маестрото – книги, статии, документи от фонда на библиотеката, както и постери с ключови моменти от неговия творчески път. Представени са снимки от емблематични оперни роли, спомени на близки и колеги, отзиви от критиката, списък с изпълнени роли и други любопитни материали.

/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Дневен календар; БТА, ВИНФ, 25.12.1998 г.; БТА, ВИНФ, 06.06.2000 г.; Енциклопедия на българската музикална култура, БАН, 1967, с. 185-186; https://plevenskamuzikalnaslava.com/opera-brambarov/; https://www.pleven.bg/bg/novini/s-izlozhba-plevenskata-regionalna-biblioteka-hristo-smirnenski-otbelyazva-120-godini-ot-rozhdenieto-na-maestro-hristo-brambarov;