Европейски нюзрум: Поверителност срещу защита на детето - плановете на ЕС за контрол на чата разделят държавите членки

Ако има едно нещо, за което всички държави членки на ЕС са съгласни, то е, че децата трябва да бъдат защитени от сексуално насилие, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски държави, сред които е и БТА. Но планът на Европейската комисия за действие по отношение на материалите за онлайн насилие над деца доведе до силни разделения между 27-те държави членки на блока.
Регламентът на ЕС за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца (CSAR), често наричан „Регламент за сексуалното насилие над деца“ или „контрол на чата“, е в ключов етап от законодателния процес, но изглежда е стигнал до задънена улица поради опасения от посегателство върху дигиталната неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС.
Регламентът има за цел да установи хармонизирана правна рамка в целия ЕС за откриване, докладване и премахване на материали за сексуално насилие над деца (CSAM) онлайн, замествайки настоящите временни мерки, които позволяват доброволно разкриване от доставчиците на услуги.
Доклад на базираната в Обединеното кралство фондация Internet Watch установи, че 62% от материалите за сексуално насилие над деца, идентифицирани в международен план миналата година, са били хоствани на сървъри в ЕС.
Поддръжниците на CSAR подчертават, че детската порнография е много сериозно престъпление. Те казват, че органите за защита на данните ще следят отблизо прилагането на регламента и посочват успехите през последните години в залавянето на нарушители благодарение на доброволното разкриване на CSAM (сексуално насилие над деца). Той трябва да бъде договорен от Европейския парламент и държавите членки – и тук се крие проблемът. Въпреки няколко опита на страните, председателстващи ЕС през годините, 27-те членки не успяха да постигнат споразумение. Последният опит беше направен от датското председателство миналата седмица, като аспектът за контрол на чата беше ключов препъни камък. Датското председателство заяви в понеделник, че все още не е на етап да осигури необходимата подкрепа за гласуване в Съвета на ЕС.
„Ето защо стигнахме до заключението, че би било по-добре дискусиите да продължат през следващите седмици двустранно между държави и партии, където трябва да се опитаме да постигнем компромис“, каза датският министър на правосъдието Петер Хумелгор, добавяйки, че Дания е представила ново компромисно предложение.
Какво включва датското предложение за CSAR? Така нареченият контрол на чата се основава на предложението на Европейската комисия от 2022 г., насочено към борба със сексуалното насилие над деца. Според предложението, доставчиците на онлайн услуги, включително приложения за чат, социални мрежи и хранилища на данни, ще имат законово задължение да търсят съдържанието на съобщения и съхранени файлове, използвайки алгоритми. Доставчиците на услуги ще трябва да уведомяват съответните органи за материали, свързани с детска порнография или малтретиране на непълнолетни, и да премахват съдържанието.
Първоначалното предложение на Комисията предвиждаше доставчиците на онлайн услуги да сканират както криптирани, така и некриптирани лични съобщения за материали със CSAM („контрол на чата“). Парламентът предложи изменения, насочени към защита на криптирането, сканиране на публично съдържание, както и онлайн услугите да имат вградени функции за безопасност на децата.
Какво трябваше да се случи? Първоначално въведена от Комисията през 2022 г., Европейският парламент прие своята позиция през 2023 г. Тя се фокусира върху защитата на поверителността и ограничаването на обхвата на сканирането, особено в среди с криптиране от край до край. Оттогава държавите членки се опитват (и не успяват) да постигнат споразумение. Временният регламент, позволяващ доброволно откриване на CSAM, е удължен до 3 април 2026 г., за да се осигури приемственост, докато се работи по постоянния регламент. Дания беше изготвила последната версия на предложението. Настояваше се, че предложението включва необходимите предпазни мерки. Първо, само изображения и връзки ще бъдат обект на сканиране, но не и текстови съобщения. Второ, системата ще се активира само след решение на независим съдебен или административен орган.
„Трябва да бъдем много ясни - съгласно това предложение няма общо наблюдение на онлайн комуникациите. Няма да има такова нещо като „контрол на чата“, каза говорителят на Европейската комисия Маркус Ламерт.
„Става въпрос за защита на нашите деца от ужасно престъпление. Престъпление, което се случва все по-често онлайн“, допълни той.
Съветът трябваше да гласува предложението вчера, като се очаква идеята за тристранни преговори да започне в началото на 2026 г., което означава, че това ще бъде неформална междуинституционална дискусия, в която да участват представители на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Но без компромис въпросът се връща към двустранни дискусии.
Какъв е проблемът?
Някои страни членки изразиха несъгласие с някои аспекти на предложението, въпреки че целта му е да защитава децата. Предложението се сблъска и с широка опозиция от страна на правоприлагащите органи, органите за защита на данните, граждански организации, както и технологичните компании, които са основните доставчици на услуги за съобщения. Групите за защита на децата се оказаха и от двете страни на дебата.
Основно безпокойство е, че законодателството ще отвори вратата за масово наблюдение.
„Това би означавало край на тайната на кореспонденцията, която е от съществено значение за лицата, подаващи сигнали за нередности“, каза германският активист и бивш законодател на ЕС Патрик Брайер.
Противниците заливат служители на ЕС с послания, целящи да повлияят на дебата като част от кампания.
Платформата за социални медии „Екс“ на Илон Мъск нарече предложението „опасно“ и призова Германия и Полша, сред държавите от ЕС, които са най-критични към предложението, да продължат да му се противопоставят, за да „избегнат масово наблюдение на своите граждани от правителствата и сериозни нарушения на сигурността на потребителите от злонамерени лица“.
Приложението за съобщения „Сигнал“ (Signal) също критикува предложението, наричайки го „краят на правото на личен живот в Европа“ и заплашвайки да си „стегне багажа“ и да напусне ЕС, ако предложението бъде одобрено.
„Мета“, компанията майка на WhatsApp, заяви, че предложението застрашава неприкосновеността на личния живот, свободата и цифровата безопасност.
„Голяма част от наратива е изградена и върху идеята, че органите на ЕС или дори националните органи ще могат да извършват наблюдение на лични чатове, а това не е така. Случаят е, че бихме искали да задължим частни компании, частни платформи, да поемат отговорност за ограничаване на нивата на огромно споделяне на материали за сексуално насилие над деца“, подчерта в понеделник датският министър на правосъдието Хумелгор.
Берлин казва „Не“
Много зависи от Германия. Без нея няма мнозинство в Съвета, съгласно правилата за гласуване с квалифицирано мнозинство на ЕС. Но Германия натисна спирачките и заяви, че не би одобрила предложението ако то се гласува.
„Неоправданото наблюдение на чатове трябва да бъде табу в конституционна държава“, каза германският министър на правосъдието и защитата на потребителите Щефани Хубих.
За приемането на регламента от Съвета е необходимо одобрението на 15 от 27-те държави членки на ЕС, които заедно представляват най-малко 65% от общото население на ЕС.
Управляващите коалиционни партии в Германия се противопоставят на безразборния контрол върху чата.
„Това би било все едно да отваряме всички писма като предпазна мярка, за да видим дали има нещо незаконно в тях“, каза Йенс Шпан, лидер на консервативната парламентарна група на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС).
„Това не е приемливо и ние няма да го позволим“, подчерта Шпан.
Полското министерство на цифровизацията заяви, че Варшава защитава поверителността на интернет потребителите и се противопоставя на масовото сканиране на лична кореспонденция. Същевременно то подкрепя въвеждането на мерки в рамките на Европейския съюз, които ще позволят ефективни действия срещу CSAM.
Полските представители многократно са подчертавали необходимостта от поддържане на баланс между ефективната борба с разпространението на CSAM и защитата на основните права на потребителите, като правото на личен живот и онлайн сигурност, включително защитата на целостта на криптирането от край до край.
Словения не подкрепя настоящата версия на предложението на ЕС за контрол върху чата, заяви министерството на вътрешните работи на страната в началото на октомври. Любляна счита борбата срещу сексуалната експлоатация и малтретирането на деца за приоритет, но същевременно се застъпва за зачитането на основните човешки права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.
Министърът на цифровата трансформация Ксения Клампфер смята предложението за непропорционална мярка.
„Трябва напълно да гарантираме защитата на децата с всички възможни мерки. Но да се следят съобщенията на всички граждани само заради вероятността от малтретиране е проблематично и представлява непропорционално нахлуване в неприкосновеността на комуникацията“, каза Клампфер.
Чехия първоначално планираше да се въздържи, но позициите ѝ се втвърдиха.
„Радвам се, че стигнахме до тази промяна на позицията, защото вярвам, че трябва да защитим неприкосновеността на личния живот и свободата на всеки гражданин“, каза чешкият премиер Петър Фиала през септември.
„От самото начало не подкрепихме този план. Предложението обаче претърпя някои промени в последно време и се превръща в спешно гласуване. Поради тази причина това се отрази и в промяната на позицията на Чехия“, добави той.
В Португалия правителството счита борбата със сексуалното насилие над деца за въпрос от съществено значение, но подчертава, че права като неприкосновеността на личния живот не трябва да бъдат неоправдано ограничавани в европейското предложение за контрол на чата, съобщи официален източник от португалското министерство на правосъдието. Поради това Лисабон се застъпва за предпазливо участие и вътрешен политически дебат по темата.
Испания заявява, че винаги е подкрепяла всички опити за постигане на споразумение и подкрепя предложението на датското председателство. За Мадрид предоставянето на отговори на жертвите е от съществено значение. Страната е загрижена за данните на неправителствени организации и институции, които сочат увеличаване на този тип съдържание в интернет, и твърди, че са необходими повече инструменти за борба с него. Тя също така призовава за предоставяне на достъп до данни с пълни гаранции и при спазване на основните права.
Други държави, за които се твърди, че предпочитат по-строги мерки, или са колебливи, включват Франция, Дания и Швеция.
Белгийското правителство все още не е заело позиция по новото предложение за контрол на чата. По време на дебат във федералния парламент миналата седмица обаче никоя партия не изглеждаше, че подкрепя предложението.
Министърът на вътрешните работи Бернар Кентен подчерта, че трябва да има баланс между защитата на личния живот, от една страна, и борбата с разпространението на такива изображения, от друга.
„Решението трябва да бъде балансирано и пропорционално“, каза той.
С продължаващите дебати между страните членки и в рамките на правителствата и обществото, активистите за закрила на детето предупреждават, че макар това да бъде отложено, децата остават изложени на риск. Според групата за закрила на децата Eurochild, само през 2023 г. са открити над 100 милиона онлайн изображения или видеоклипове на деца, жертви на сексуално насилие. Това са приблизително 270 000 всеки ден.