След отлива в Киуинагак в калта е открит фрагмент от маска, запазена стотици години във вечно замръзналата земя. Дървени лъжици, играчки, риболовни такъми и други артефакти са разхвърляни, в някои случаи на мили разстояние по брега.
Юпикската общност, живееща близо до бреговете на Берингово море, бе пощадена от разрушенията, причинени от опашката на тайфуна „Халонг“, който засегна близките западни райони по-рано този месец. Но юпиките пострадаха от друго бедствие – силните ветрове и бури погълнаха десетки метри от бреговата линия и разрушиха важния културен археологически обект „Нуналек", отнасяйки артефакти, се казва в новината на Асошиейтед прес. Броят на разпръснатите артефакти може би достига 100 000, посочва Рик Нехт – археолог, който 17 години работи по проекта „Нуналек“.
Хората, които издирват предметите, се придвижват с каруци или пеша, така че ниските температури и ледът, покрил региона, са прекъснали спешните действия за намирането и събирането на разпръснатите артефакти.
Нехт смята, че това е голяма загуба. На мястото е събрана най-голямата колекция от артефакти на юпиките. Много от това, което знаем за живота им преди пристигането на външни хора, е свързано с проекта, казва Нехт, който е почетен старши преподавател по археология в Университета на Абърдийн в Шотландия.
Над мястото отдавна е надвиснала и заплахата от климатичните промени – топящите се вечни ледове, ерозията на брега и по-честите и по-силни бури, отбелязва той. Ерозията заплашва основната инфраструктура на юпиките, включително канализационния колектор, домовете и рибарските стоянки.
Разкопките по проекта стартират, след като артефактите започват да се появяват на брега през 2007 г.
„Бяхме стигнали само до половината на разкопките и ги оставихме за по-късно, защото дадохме приоритет на части от мястото, които бяха подложени на риск от морската ерозия“, казва Нехт.
Когато арехеологът заминал от Аляска през юли, между археологическия обект и морето имало защитна зона - ивица суша, широка 9 метра. Когато се върнал, видял, че бурята била погълнала сушата и още толкова от мястото. Нехт не успял да разпознае брега след минаването на „Халонг“, защото всички ориентири, които познавал, на плажа и на археологическия обект, били изчезнали или били променени.
Работата по съхранението на спасените до момента артефакти включва извличането на морската сол от дървото и поставянето на отломките в специални консервационни разтвори, които да им помогнат да запазят своята цялост, когато изсъхнат. Наличните артефакти се пазят в съществуващата в Куинагак лаборатория. Археолозите се надяват да се върнат следващата пролет за „спасителни разкопки“ на слоевете, разкрити от бурята.