Открити в Австралия фосилни отпечатъци, датирани отпреди около 350 млн. години, разкриват най-ранното влечуго

Учени от Австралия са идентифицирали най-старите известни фосилни отпечатъци от влечугоподобно животно, датирани отпреди около 350 милиона години, предадоха осведомителните агенции.
Находката предполага, че след като първите животни са излезли от океана преди около 400 милиона години, те са развили способността да живеят изключително на сушата доста по-бързо, отколкото се смяташе досега.
"Мислехме, че преходът от перка към крайник е отнел много повече време", каза пред Асошиейтед прес палеонтологът от Калифорнийския щатски университет Стюарт Сумида, който не е участвал в новото изследване. 
Преди това най-ранните известни отпечатъци от крака на влечуги, открити в Канада, са датирани отпреди 318 милиона години. 
Древните отпечатъци от Австралия са открити върху плоча от пясъчник, намерена близо до Мелбърн. Те показват влечугоподобни крака с дълги пръсти и нокти, наподобяващи куки.
Учените смятат, че животното е било дълго около 80 см и може би е приличало на съвременен варан. Откритията са публикувани в изданието "Нейчър".
Ноктите са основен идентификационен елемент, обясни палеонтологът Пер Ахлберг от университета в Упсала, Швеция. Той е сред авторите на проучването. 
Само животни, които са еволюирали, за да живеят на сушата, са развили нокти. Най-ранните гръбначни - риби и земноводни - никога не са развили твърди нокти и са останали зависими от водната среда, за да снасят яйца и да се размножават.
Но клонът от еволюционното дърво, който води до съвременните влечуги, птици и бозайници, известни като амниоти, е развил крака с нокти или нокти, подходящи за ходене по твърда земя.
"Това е най-ранното доказателство, което някога сме виждали за животно с нокти", казва Сумида. 
По времето, когато е живяло древното влечуго, регионът е бил горещ, а обширни гори са започнали да покриват планетата. Австралия е била част от суперконтинента Гондвана.
Вкаменелостите показват поредица от събития в рамките на един ден според Ахлберг. Едно от влечугите е препускало по земята, преди да завали лек дъжд. Няколко дъждовни капки частично закриват следите му. След това още две влечуги преминали в обратна посока, преди почвата да се втвърди и да се покрие с утайка.
Вкаменелостите "са красиви, защото разказват как същество е живяло, а не само как е изглеждало", казва съавторът Джон Лонг, палеонтолог от университета Флиндърс в Австралия.