Панагюрското златно съкровище е открито преди 76 години

От откриването на Панагюрското златно съкровище в местността Мерул край Панагюрище днес се навършват 76 години, припомниха от Историческия музей в града.
"Днес, 8  декември 2025 г., се навършват 76 години от откриването на Панагюрското златно съкровище, прославило Панагюрище и България по цял свят. 76 години ритуалният сервиз предизвиква възхищението от съвършенството на тракийската култура", пише в съобщението на музея. 
Съкровището е открито през 1949 г. в местността Мерул в района на Панагюрище от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в града, сочи справка на отдел "Справочна" на БТА. След като изваждат деветте предмета, братята ги почистват и ги предават на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. Общото тегло на деветте предмета - една фиала (блюдо) и осем ритона, е 6,164 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните има художествени изображения на митологични сцени.
Панагюрското златно съкровище бе част от българските артефакти, показани в музея „Гети“ в Лос Анджелис в края миналата година в рамките на експозицията „Древна Тракия и класическият свят“: Съкровища от България, Румъния и Гърция - изложба, която изследва културните отношения между траките и техните съседи в продължение на две хилядолетия (около 1700 г. пр. Хр. - 300 г. сл. Хр.). Тя включваше над 200 предмета, като от българска страна в нея участваха 14 музея с общо над 150 предмета. 
Панагюрското златно съкровище първо е заведено в инвентарните книги на Регионалния археологически музей в Пловдив и е негова собственост. Смята се, че съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак. Златният сервиз за пиене се състои от девет златни съда - фиала и осем ритона, с различни зооморфни и антропоморфни форми. Включва гръцки митологични персонажи и сцени, известни в Тракия през елинистическата епоха. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.
Фиалата (блюдо) е украсена с релефни изображения на африкански глави и жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове. На нея има два надписа, показващи теглото му в единици за тегло, използвани в град Лампсак (съвременен Лапсеки, провинция Чанаккале, Турция). Съставът на златото, от което е направен този съд, се различава от този на останалите осем съда. 
Два от ритоните са изработени като глава на елен. Единият е с изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и Афродита върху шийката му. Другият има изобразени на шийката му две митологични сцени - Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв.
Дръжката на златения ритон, изработен като глава на овен, също завършва с фигурата на лъв. Върху шийката му релефно са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе в седнало положение. Встрани от тях са представени танцуващи вакханки.
Три са ритоните, изработени като глава на амазонка или богиня. При два от тях косите на амазонката са прибрани и покрити с воал, а върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс. Амазонката на втория ритон е с шлем. Върху двете страни на шлема са изобразени релефно фигурите на крилати сфинксове.
Златният ритон, чиято долна част е оформена като протоме на козел, има върху шийката си изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике. 
Амфората-ритон е с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху стените са представени три композиционни сцени. Централната сцена представя петима воини по време на битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии. 
Тази година оригиналът на съкровището се завърна в Панагюрище за месец и жителите и гостите на града имаха възможност да го видят.