Пенчо Славейков не е предпочитана творческа фигура в учебните занятия по литература, защото е труден. Труден е за хората, които имат по-малко литературна култура и подготовка, и в този смисъл може би е най-лесно той да бъде отграничен от знанията за българската литература. Това каза преподавателят по българска литература в Русенския университет доц. Велислава Донева, която участва в дискусия в Националния пресклуб на БТА в Русе, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм. Инициативата е под наслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
По думите ѝ Пенчо Славейков е монолитът в нашата литература.
„Събрал е толкова много, че без него ние не можем да говорим за движението на литературата ни, особено в началото на XX век“, каза още доц. Донева.
Връзката на Славейков и Иван Грозев е, че и двамата са предложени за Нобелова награда по литература.
„Предложението за Пенчо Славейков не идва от България. То идва от неговия преводач – от шведския славист и писател Алфред Йенсен, който превежда „Кървава песен“. Това предложение не достига до комитета поради преждевременната смърт на Пенчо Славейков през май 1912 г.“, обясни доц. Донева.
Тя каза, че през 1929 г. акад. Михаил Арнаудов, който тогава е доктор и член на секция „История и филология“ на БАН, подготвя предложение за номинирането на Иван Грозев за Нобелова награда за литература. Доц. Донева показа и работния вариант на предложението.
„Номинациите са били общо 30. Наградата е спечелена от Томас Ман. Потвърдено е и, че това предложение за Грозев е достигнало до Комитета“, обясни доц. Донева.
Тя каза още, че от години Иван Грозев е в нейното полезрение.
„Това е човек, който непрекъснато трупа знание и взема от различни зони на духовния живот. Той е от русенското село Червена вода. Големият му брат Петко Грозев е един от най-изявените, най-образованите и най-интелигентните учители в Русе. Любопитното е, че Петко Грозев се жени за вдовицата Цвета Икономова, която идва от Свищов и отглежда двете си деца – Михаил Икономов и Цвета Икономова. Михаил Икономов по-късно ще бъде познат с псевдонима Михаил Кремен“, обясни литературоведът.
Иван Грозев е възпитаник на Мъжката гимназия в Русе.
„Любопитен факт е, че е представен на съпругата на генерал Кутинчев, лично позната на министър-председателя Стефан Стамболов. Тя съзира таланта на този любопитен млад човек и му издейства стипендия, защото той няма възможност да следва във Филологическия факултет на Софийския университет. Така от 1891 г. Грозев вече е в София. Няма сведения да се е връщал в Русе. Той има изключителна дарба на лингвист – перфектно знае френски, немски, английски, руски и полски език. Тези езици му помагат по-късно да чете и да превежда теософска литература, както и да чете в оригинал символисти. Той е първият учител в Първа софийска гимназия, който е с диплома за висше образование от Софийския университет“, каза още доц. Донева.
Иван Грозев сключва брак с Мария Гюлова, живяла и учила дълги години в Германия. Имат дъщеря. Домът му е в София, там има и плоча на улица „Цар Симеон“, където се предполага, че живеят потомците му.
„След 1904 г. Иван Грозев е в обществото на теософите. Той е поет, драматург, преводач. Изключително педантичен е относно изясняването на същността на много от идеите, които идват в българската литература от богомилството и от символизма. До края на живота си – 1957 г. – той остава верен на символизма, продължава да си пише символистични стихове. А символизмът отдавна е преминал, но той пише и статии за символизма. Търси такива автори в Западна Европа, за да ги предложи за печат в нашия периодичен печат. Превежда много теософска литература от английски. Фигури като Иван Грозев дават кръв на тази литература. Но нито една негова драма не достига до Народния театър“, обясни доц. Велислава Донева.