Пенчо Славейков съчетава модернизирането на българската култура със съхраняването на нейната специфика, каза литературоведът Йордан Ефтимов

Пенчо Славейков е една от ключовите фигури, които в края на XIX и началото на XX век се стремят едновременно да модернизират българската култура и да съхранят нейната специфика. Това каза поетът, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов по време на среща разговор в Националния пресклуб на БТА в Казанлък, част от инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския поет и на българския модернизъм. Инициативата на БТА продължава в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък точно в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празниците на розата.
Ефтимов посочи, че инициативата е част от поредица от срещи в националните пресклубове на БТА в страната, чиято цел е да постави акцент не само върху личността и творчеството на Пенчо Славейков, но и върху българския модернизъм, както и върху културния обмен между България и Европа.
По думите му във всички разговори от поредицата важна тема е отношението на Славейков към българския фолклор. Литературоведът припомни статията на поета „Българската народна песен“, в която той определя народния гений като несравним и подчертава значението на народното творчество за развитието на българската литература.
„Изключително важно за съвременните творци е да усетят духа на своя народ“, отбеляза Ефтимов. Според него обаче е необходимо да се търсят по-конкретни отговори на въпросите какво точно е разбирал Славейков под „народен дух“, какво е откривал в народната песен и как е успял да съчетае европейските литературни влияния с мотивите, героите и сюжетите на българския фолклор.
Йордан Ефтимов изрази мнение, че досега темата е била разглеждана предимно в академични среди, а по-рядко в широк публичен контекст. Според него по-голямо внимание заслужава и въпросът за отношенията между Пенчо Славейков и останалите представители на българския модернизъм.
Литературоведът посочи още, че при предишна дискусия от поредицата в Стара Загора е бил поставен въпросът за влиянието на Славейков върху Гео Милев. По думите му интерес представлява причината именно Славейков да бъде възприеман от Гео Милев като духовен учител в полето на културата.
Ефтимов обърна внимание и на връзките между литературата и другите изкуства. Той отбеляза значението на Казанлък като град с богати традиции във визуалните изкуства и изрази надежда, че по време на дискусията ще бъдат направени нови връзки между творчеството на Пенчо Славейков и постиженията на българските художници.
„Много по-важно е да говорим за идеите и за взаимоотношенията между творци от различните изкуства“, каза още Йордан Ефтимов.