Пластики, композирани от музика и тишина, създаде художникът Дарин Сотиров от Варна

Изложба с пластики, наречена „Тет а тет“, открива тази вечер в школа „Дедал“ във Варна ръководителят й - художникът и дизайнер Дарин Сотиров. Събитието е навръх неговия 60-и рожден ден и с него се набират средства за предстоящото четвърто издание на Q-Jazz festival, който школата организира. То ще се състои от 9 до 12 юли т.г. 
Пластиките си Сотиров композира през последните месеци от стари музикални инструменти, камък, дърво, метал и стъкло. В интервю за БТА той припомни, че точно преди 20 години, именно на рождения му ден, се е появила идеята за създаването на школа „Дедал“ и през есента на 2008-а тя е била учредена, така че 29 април ммомже да се счита и за неин рожден ден. 
Сотиров свири на ударни инструменти и те също присъстват в експозицията - като постаменти на творбите. Пластиките са придружени и от двадесет фотографии на Георги Стоянов, в които той изважда акценти от творбите. Намерението на автора на скулптурите е колекцията да бъде представена в чуждестранни музеи за съвременно изкуство, защото след внимателно проучване не е открил други подобни произведения, направени от съживени стари музикални инструменти. „Пластиките са провокативни, нямат реалистичен характер, а фрий джаз и бибоп посока. Те са композирани вече със съвсем друга идея и имат различна стойност. Това е среща на четири очи, среща със себе си, между мен и природата, между мен и хората, които ще дойдат“, каза той. 
За колекцията и нейното послание ще бъде създаден и документален филм, който ще бъде предложен на фестивали. „За първи път събирам такава изложба и реших да я споделя с всички. Смятам, че този подход може да стане ново течение в съвременното изкуство. Очаквам с нетърпение да видя как ще реагират и музикантите на провокацията, защото това са композиции от фюжън и етно джаз, създадени в тишина. Всъщност те не носят музика в себе си, а други послания и символика“, каза авторът. 
Следва цялото интервю с Дарин Сотиров:
Защо сега се появяват тези пластики? Дълго ли трупахте материал или сега Ви се явиха? 
- През годините личният ми живот се сля с този на школата и доста се промени. Явно сега им е дошло времето. Те са нови, но поне тридесет-четиридесет години е отлежавало това мое отношение към нещата, родено от връзката ми с морето и труднодостъпните райони, натрупването на изгреви и залези, на морски преживявания. От аморфните форми, които съществуват край морето в различни фигурации. От джаза, който ме съпътства цял живот, музикалните инструменти. Това са много натрупвания. 
Дългът пречи ли на личното творчество? 
- Понякога да, особено начинът, по който съществува „Дедал“, защото е доста ангажиращ. 
Изложбата обаче отново е посветена на школата, защото чрез нея на рождения си ден правите кампания за набиране на средства за вашия джаз фестивал? 
- Да, правя го за втора поредна година и средствата постъпват за джаз фестивала на младите във Варна. Изложбата ще остане до 10 май и дотогава ще набираме дарения, които ще внесем за организацията на форума, защото трудно се осигуряват средства за такива чисти срещи с изкуството. 
Продават ли се творбите от изложбата? 
- Вероятно цялата колекция от 31 творби ще замине в някой от големите музеи за съвременно изкуство. Искреното ми желание е да напусне България в нейната цялост, да не се продава на парчета, защото не мисля, че тук има ценители за подобно изкуство или пък хората, които ще го оценят, не разполагат с необходимите средства. Работим и по документален филм за нея. Той ще съдържа творбите, озвучени с музиката на Виктор Бенев, Мартин Хафизи и Евден Димитров, които преди две години свириха на Q-Jazz festival и предоставиха композициите си за филма. Ще заснемем и няколко интервюта с различни хора по време на изложбата. 
Има ли кадри от процеса на работа по пластиките? 
- Документална фотография има, видео - не, но то може да се направи допълнително. Ще бъде филм за начина, за подхода, за това, че тези музикални инструменти вместо да отидат за претопяване или да бъдат окачени на нечия стена, те са композирани вече със съвсем друга идея и имат различна стойност. Пластиките са провокативни, нямат реалистичен характер, а фрий джаз и бибоп посока. Има много аналогии с Майлс Дейвис, Дизи Гилеспи, с Нострадамус, Наутилус. Има тромбон за четири ръце, кръстен на нашия приятел Витомир Попов. Има серия „Сеизмографите“. Някои са кинетични или свирят. 
Фотографиите също ли ще пътуват с изложбата? 
- Да и те могат да бъдат повече в зависимост от мястото, където гостува. Това не са фотографии на творбите, а увеличени акценти, които показват съвсем друг свят и допълват чара. За съжаление школа „Дедал“ е твърде малко пространство за тази изложба, но изнасянето й оттук е сложно и скъпо. 
От музиката ли се изваяха образи или в материята видяхте музиката?
- Симбиоза е. Понякога от едната страна, друг път от другата. Четирите елемента дърво, камък, стъкло и метал са свързани. Дървото и камъкът са естествени природни материали, а стъклото и металът са производни, тъй като се получават от руда и силикати след термична обработка, за която е нужно дърво. Това е един интересен поглед, на който не можах да намеря аналог в света. Разгледах доста и не само аз. Не намерихме подобен подход - счупени парчета да се композират по този фюжън и етно джаз начин. Това е среща на четири очи, среща със себе си, между мен и природата и мен и хората, които ще дойдат. 
Тези пластики не търпят преправяне. Имаше ли много проби, грешки и несполучливи опити? 
- По три-четири пъти понякога променях визуалната концепция. Интересното е, че класическият метод на скициране, оформяне на идеята, цветно решение и подбор на материали в случая не работи. Всичко, както по-голямата част от качествената джаз музика, става с импровизация. Търся симбиоза, когато нещо ми липсва, това се усеща визуално и започвам да го търся. Не визирам конкретен предмет, а трябва да го усетя, да го видя. В едната работа - „Мечтателят“, корабът трябваше да има платна, но ако сложех нещо подобно, щеше да е кич. В един магазин за вехтории намерих посребрени лъжици и с три от тях станаха великолепни платна. В магазините за крепежни елементи много се забавляваха с мен и след като напълнех коша с покупки, ме питаха „Какво ще става от това нещо?“.
За първи път ли правите скулптури?
- Не, но за първи път събирам такава изложба и реших да я споделя с всички, за да я видят повече хора. Смятам, че този подход може да стане ново течение в съвременното изкуство, не местното, а световното. Затова инициирах и документалния филм. Ако излезе успешен, ще го предложим на фестивали, за да бъде гледан от повече хора и той ще провокира много мислене. Очаквам също с нетърпение да видя как ще реагират на тази провокация и музикантите, защото това са композиции от фюжън и етно джаз, създадени в тишина. Всъщност те не носят музика в себе си, а други послания и символика. 
Различна ли е музата на живописта, дизайна и скулптурата?
- Музата е в женски род. Зависи колко е очарователна. Изкуството е великолепно, ако тя е очарователна. Желателно е музите да са хубави, добри, одухотворени и да са много.  
Дарин Сотиров има изяви в сферата на приложното изкуство, графичния дизайн, полиграфията, графиката, живописта, художественото стъкло, фотографията. Разработвал е редица интериорни и екстериорни решения. Куратор и организатор на десетки изложби на утвърдени и начинаещи творци. Създател и ръководител на Школа „Дедал“, където младежи се обучават безплатно в изобразително изкуство, кинематография, анимация, а преподавателите работят без възнаграждения. Организатор с екипа на кинофестивала „Карантината“ и Q-Jazz festival. Дарин Сотиров е Почетен гражданин на Варна за 2023 г.