„Биографичната книга за моя баща е петата ми книга, без да включвам литературния сборник „Написаното остава", на която съм съавтор и художник. Написах тази вдъхновяваща история, базирана на автентични разкази и спомени, споделени от страна на моя баща - инж. Никола Николов. Едва когато ние самите станем родители, тогава разбираме същността на понятия като всеотдайност, родителска грижа и отговорност“, разказа Николова. По думите на писателката тази книга би могла да се тълкува като израз на признателността й към нейния баща и към родителите й като цяло. „А също и като емоционален дар към моя татко, тъй като след месец предстои неговия рожден ден“, каза авторката на книгата. Тя обясни, че идеята за написването на новата й книга е дошла спонтанно, но благодарение на активното участие и подкрепа на семейството й, тя вече е факт.
„Горда съм, че нелекият старт в живота на моя баща е допринесъл за каляване на неговата воля, изграждането му като стойностна, упорита и достойна личност. Когато е тригодишен остава без майка, а едва навършил пет годинки, остава и без баща, който е убит на фронта по време на Втората световна война“, разказа още Теодора Николова. Тя добави, че след това идва трудният път, борбата и стремежа към отстояване на неговите съкровени мечти и желания.
Според авторката на книгата, трудностите по пътя правят хората силни, волеви, карат ги да вярват в себе си и да отстояват възгледите и принципите си. „Оказва се, че при моя баща житейския път е бил труден, но правилен и достоен. Предизвикателствата са го следвали навсякъде, препятствията са го калявали, а упоритостта и постоянството са били неговите мотивиращи спътници“, каза още писателката. Тя добави, че след като се дипломира като машинен инженер, баща и се отдава на селското стопанство. Бил е главен инженер в ТКЗС - Исперих, след това зам.-председател по механизацията на АПК, има десетки рационализации и изобретения. По думите й като един от най-добрите специалисти, дава своя принос не само в Лудогорието, но и в страната. След това работи в най-модерния и голям завод в региона – Завода за фаянсови плочки „Хан Аспарух", като заема длъжността началник транспорт.
„В книгата има автентични снимки от личния архив на инж. Николов, които допълват написаното и дообогатяват виждането на читателя. Надявам се, че тази истинска история ще докосва, вълнува и дори от нея може човек да се вдъхнови и зареди. А защо не и да успее да мотивира уважаемия читател“, допълни Теодора Николова.