Работим по подготовката на международен форум в Атина, посветен на свети Йоан Рилски, каза Генчо Банев, лектор по български език, литература и култура в Атинския национален и Каподистриев университет и активен член на българската църковна общност в гръцката столица.
Той уточни, че от близо две години в българската общност в Атина се замисля подобаващо мащабно международно честване на 1080-годишнината от успението на свети Йоан Рилски и от предполагаемата 1150-а годишнина от неговото рождение. Причина за това е както фактът, че българският храм в гръцката столица е посветен на Рилския чудотворец, така и обстоятелството, че в Гърция той присъства чрез светите си мощи и живата църковна памет. Това личи и от задълбочените научни изследвания по темата. До този момент не е известно да е провеждан подобен академичен форум за рилския светец извън България, и по-конкретно в Гърция, обясни той.
В организацията на честванията активно се включват представители на църковната общност и на четирите български неделни училища в Атина – „Паисий Хилендарски“, „Св. св. Кирил и Методий“, „АБВ Учебна Академия“ и „Васил Левски“ (Център „Иван Селимински“), както и на академичните среди от двете страни. Планираната програма е многообхватна и предразполага към широка институционална съпричастност и подкрепа, смята Генчо Банев. Той посочи, че програмата включва научен форум, специализиран семинар по превод, както и празнични църковни служби в българския православен храм „Свети Преп. Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина. Предстоятел на храма и свещеник на църковната ни общност там е йерей Стефан (Стефанов), а актуалната информация за живота на енорията може да бъде следена на нейната страница във Фейсбук.
„Българската общност в Атина е голяма – няколко десетки хиляди души. Мястото, което ни събира, е българският православен храм в Атина, посветен на свети Йоан Рилски. Той има близо 20-годишна история. Всяка година, на празника на Рилския чудотворец през октомври, правим голямо отбелязване на паметта на закрилника на българския народ“, сподели Банев и допълни, че тази година е планирано организирането на по-мащабно честване. По думите му вече са отправени писма до църковната йерархия в двете страни – до митрополита на района, в който е българският храм – Негово Високопреосвещенство Атинагор, и до Негово Светейшество патриарх Даниил, с молба да подкрепят инициативата и да уведомят съответните синоди. И Българската, и Гръцката църква са прегърнали идеята и се подготвят чествания, за които ще бъдат поканени институции и представители на академичната общност, като вече има и потвърдени участници.
Повече информация за форума и честванията, както и официална покана за участие, могат да бъдат намерени на сайта: https://www.graecobulgarica.gr/forums.
Лекторът по български език в Атинския университет разказа и за участието си в подготвена книга по проект „Св. Йоан Рилски в Гърция. Пътят на мощите на Рилския Чудотворец до остров Тинос и почитта към светеца“, в рамките на Национална програма „Неразказаните истории на българите“, 2024 г.
„Направихме проучване за паметта и почитта към Йоан Рилски в Гърция“, отбеляза Банев и допълни, че гръцката културна памет и християнско отношение към него са изключително топли. По думите му светецът е добре познат в страната чрез значим брой текстове и църковни служби. Дълги години обаче едно интересно обстоятелство е оставало неизвестно, преди да бъде разкрито от гръцки автор – в южната ни съседка той не само е почитан и възпяван, но и научно изследван. Сред важните трудове в тази насока е монографията на архимандрит Пантелеймон Пулос от 1992 г. В нея за първи път в академично изследване е поставен въпросът за дясната ръка на преподобния, която се съхранява на остров Тинос, макар да остава неизяснено при какви исторически обстоятелства е била отделена от тялото му и как е занесена там.
Темата за Рилския чудотворец в Гърция е била предмет на тяхното проучване. Преподавателят сподели, че при посещението си на острова изследователите са били посрещнати от игуменката на манастира „Успение Богородично“ в планината Кехровуни. Там те са се поклонили на мощите и са научили за няколко неизвестни чудеса, станали чрез десницата на светеца.
Според Генчо Банев от изследванията, направени през последните години, „се установява, че гръцката историческа наука има значим принос и това е още една причина да решим да направим форума в Атина“. Той подчерта големия принос на гръцките учени, като припомни и важната монография на проф. Димитриос Гонис за богослужебните и житийни гръцки текстове за преподобни Йоан Рилски (1997 г., български превод 2008 г.).
Преподавателят обърна внимание и на друг момент, свързан с историята на почитта към светеца – поставянето на неговия лик на монетата от 1 лев, а по-късно и на 1 евро след присъединяването на България към еврозоната.
„На изображението в едната ръка светецът държи кръст, а в другата ръка държи свитък. Когато се вгледах в този свитък, видях, че има някакви букви. Оказа се, че те са гръцки. Изображението е репродукция на една икона, която се е намирала в Пчелино, един от метосите на манастира в Рила. Текстът гласи: «Ἐν καρδίαις πραέων ἐπαναπαύσεται Κύριος· ψυχὴ δὲ ταραχώδης διαβόλου καθέδρα.» Това е цитат от „Лествицата“ на св. Йоан Лествичник, който в превод означава: „В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола.“ Най-интересното е, че върху парите, които са символ на материалното състезание, всъщност България влиза с призива за кротост. А мотото на форума, който ние ще проведем в Атина, са думите из Завета на св. Йоан Рилски: „Имайте мир помежду си“, обобщи Генчо Банев.
Допълвайки мисълта за нуждата от материални средства за осъществяването на духовните инициативи в съвременния свят, той отбеляза, че организаторите в Атина канят гости, изследователи и съмишленици да се включат в събитията. Те ще бъдат признателни както за активното участие, така и за всяка форма на подкрепа, която би спомогнала за достойното реализиране на планираните мащабни чествания през 22-25 октомври 2026 г.
В заключение той отправи своите благопожелания към всички, като честити празника – Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец (18 август). Генчо Банев благодари на Българската телеграфна агенция и нейния генерален директор Кирил Вълчев за сътрудничеството.