Авторката разказа, че когато излиза седмата й стихосбирка, е решила, че това е достатъчно. След това минали седем години, в които не е издавала книга и сега, благодарение на редактора и приятел Камелия Кондова, се е родила осмата й творба.
„Поезията за мен винаги е била онова равновесие, от което съм имала нужда, когато везната на професията ми натежи. Тогава слагам малко повече на другата везна, където бягам от някои реалности и си създавам паралелна реалност, каквато е литературата. Това съм правила години наред, въпреки, че съм имала безкрайния късмет и щастие да работя винаги това, което обичам и харесвам“, отбеляза Виденова. Тя добави, че тези седем години пауза в издаването на книги се дължат и на прекаленото равновесие на работното й място в Икономическия университет във Варна.
Книгата започва със стихотворението „Молитва“, което публиката чу като песен, композирана от Асен Масларски и изпълнена от поетесата. Припомнена бе и песента „Дивлянка" по текст на Виденова. Авторката разказа, че това е единственият й текст, писан по поръчка, специално за плевенското село Дивля в нейния роден граовски край. Музиката е написал Иван Йосифов.
Асен Масларски се включи с изпълнения на песни, композирани по текстове на Виденова. На премиерата беше представен и експеримент, направен от проф. Боян Дуранкев. Той е поръчал песен по текста „Ти само почакай!“, композирана и изпълнена от изкуствен интелект.
Поетесата прочете част от стихотворенията в книгата си. Сред тях бяха „Сълзите на татко“, посветено на баща й, „Разреждане на кръвта“, в което си спомня за майка си, родолюбивото „Пътят“, „Будно стихотворение“, което е обръщение към Камелия Кондова. Четенето завърши с „Автопортрет“ и „Бряг за завръщане“ - с мото от Валери Станков, в което „всички пътища водят към Варна“.
Редакторката Камелия Кондова казва, че „Тази есен е лятно момиче“ е специална книга, в която четем същата Елица Виденова, разпознаваема като стил, но докосваща с една светлина, която се ражда само след преодолян мрак - гранично състояние, каквото поезията много обича.
Това е книга, която носи едновременно светлина и дълбочина, крехкост и вътрешна сила, смята издателката Марисиана Влашева-Михайлова от Издателство Академия „Знание“. Това е поезия, която улавя преходите в душата така, както природата улавя преходите между сезоните - естествено, красиво и истински. В книгата има стихове за любовта и раздялата, за дома и пътя, за детството и родителите, за България, за вярата, за страха, за крехкостта и за силата да продължиш, когато ти е трудно, добавя тя.
Стихосбирката е илюстрирана със снимки на авторката, дело на фотографите Росен Донев, Иван Тонов и Яков Шустов.