Портрет на Пенчо Славейков, нарисуван от Иван Милев, се съхранява в Художествена галерия „Казанлък“, каза главният уредник на арт пространството

Портрет на Пенчо Славейков, нарисуван от художника Иван Милев през 1916 г. и запазен в негов личен бележник, се съхранява в архива на Художествена галерия „Казанлък“, каза главният уредник на арт пространството Катя Христова по време на среща разговор в Националния пресклуб на БТА в Казанлък. Събитието е част от инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“, посветена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския поет и българския модернизъм. 
Катя Христова разказа, че в архива на Художествена галерия „Казанлък“ се съхранява бележник на Иван Милев от 1916 година. По това време бъдещият художник все още е ученик в Казанлъшкото педагогическо училище. В бележника е запазена рисунка на Пенчо Славейков, придружена от надписа „На мойте вейки плод не един узря“.
„В този бележник има нещо интересно, което е свързано и с темата ни днес, а именно една рисунка на Пенчо Славейков“, посочи Христова. Тя обясни, че надписът под портрета препраща към цикъла „Сън за щастие“ на поета.
По думите ѝ бележникът е посветен на съученик и близък приятел на Иван Милев - Георги Петров. В него художникът е оставил рисунки, посвещения и литературни препратки, които свидетелстват за ранния му интерес към българската литература и модернистичните идеи.
Христова отбеляза, че интересът на Милев към творчеството на Пенчо Славейков продължава и през 20-те години на ХХ век. Тогава художникът създава картина, която днес е в неизвестност и е позната само по черно-бяла репродукция в каталога на изкуствоведа Ружа Маринска. Произведението носи заглавието „За сърцата, що се излъгаха“, взето от стихотворение на Пенчо Славейков.
В изложението си главният уредник на галерията обърна внимание и на връзката между Иван Милев и Петко Рачов Славейков. Тя разказа, че през 1926 година художникът посещава Казанлък, Копривщица и Трявна. От кореспонденцията му със съпругата му Катя Наумова става ясно, че е проявявал интерес към проекта за паметник на Петко Славейков в Трявна.
„Тук има един паметник на Петко Рачов Славейков. Сега ще се срещнем с комитета за преговори. Ако има сметка, ще го взема“, цитира Христова писмо на художника. По думите ѝ три дни по-късно той отново споменава паметника и възможността да изработи модели за него.
Не са известни запазени модели на Иван Милев за този проект, посочи тя. В крайна сметка паметникът е изработен от скулптора Андрей Николов и е открит през 1927 година след смъртта на художника.
Катя Христова представи и данни за ранната творческа дейност на Милев. Тя разказа за негова изложба в Хасково през 1920 година, когато работи като учител в село Бориславци. В писма до своя приятел Кузман Кузманов художникът подробно описва показаните произведения и литературните източници, които са го вдъхновявали.
Според Христова документите показват ясно влиянието на българските модернисти върху творчеството на художника. Сред заглавията на негови произведения се срещат цитати и препратки към творби на Теодор Траянов и други автори от периода.
„Виждаме, че Иван Милев не само познава българския модернизъм, но и активно черпи вдъхновение от него“, отбеляза тя.
Особено място в изложението зае връзката между творчеството на Милев и българския фолклор. По думите на Христова нейни изследвания показват как художникът използва мотиви от народни песни и легенди, без да ги илюстрира буквално.
„Иван Милев успява много успешно да претвори българския фолклор, като същевременно го модернизира и му придава нов визуален език“, каза Катя Христова.
Инициативата на БТА „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на агенцията в Казанлък се провежда точно в деня на четвъртата година от неговото откриване в обновен вид и по време на Празниците на розата.