От Сдружението смятат, че първият паметник на Ботев може да се впише чудесно в пространството отстрани на бившето кино „Коларов“, откъдето тръгва пешеходната зона, наречена „Пробива“. Една от причините е мнението на специалистите, че скулптурата не е голяма и затова мястото, на което се постави, трябва да отговаря на размера й, тоест да е малко, уютно площадче, обясни Буюклийска. Друга причина по думите й е, че на каменния постамент на паметника има поставени три барелефа – на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, а точно оттам започва улицата, наименувана на последния. „Това е нашето предложение, но ако се намери друго подходящо място за паметника – ще го подкрепим“, обясни още Св. Буюклийска.
Първият паметник на Христо Ботев във Враца реално е първият скулптурно-архитектурен паметник въобще в Следосвобожденска България. Изобразява Ботев в естествен ръст, който в дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата - свитък хартия. Върху постамента на паметника са били изписани имената на 190 четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, а от четири лъвски глави бликала вода.
Изработен е от един от известните скулптори в Европа по онова време - австрийският професор Густав Еберлайн и е отлят в леярна „Вагнер“ във Виена. Враца е единственият български град, в които има статуя, създадена на Еберлайн. Негови скулптори има в Рим и Берлин. При моделирането на Ботевата глава Еберлайн използвал последната снимка на Ботев, направена в Букурещ преди заминаването с четата за България, на която той е с братята си Стефан, Кирил и Боян.
Инициативата за построяването на Ботевия паметник във Враца е на кмета на града Цено Леонкев и председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов, а средствата са от волните пожертвования на местното население и от други части на страната. Паметникът е открит тържествено на 27 май 1890 г. от княз Фердинанд. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
Паметникът е премахнат през 1955 г. по нареждане на Вълко Червенков. През годините е местен на различни места в града, в момента заедно с останалите метални елементи се съхранява в Регионалния исторически музей, а постаментът – в с. Косталево. Обсъжданията за неговото място периодично се подновяват.